Някои хора не разбират как може да продължаваш да вярваш в това, което пишеш при положение, че "света не е това, което беше". Но света винаги е бил такъв. Винаги се е носил на вълни със своите приливи и отливи от определени течения, от определени теми. В някои периоди е било интересно едно, вдруги друго. Но книгите са мястото, където една епоха оставя своите отпечатъци и ги предава нататък за следващите. Днес книгите ми са нови, стоят по рафтовете в магазините и складовете и очакват своите читатели. Някой ден същите тези копия ще са в библиотеките на хората, ще са в националните ни библиотеки, на щандове за стари книги. Ще са четени, леко омачкани. Някое дете даже може да си е рисувало по страниците им и това ще са копията, които ще са най-ценни. Колкото и да е красива една чисто нова книга, прочетената книга е два пъти по-красива.
И затова да пишеш книги не е забавление еднодневно и несвързано с перспективите на бъдещето. Писането на книги винаги трябва да е повече със съзнанието, че каквото и да става днес винаги ще има едно утре и там може и трябва да си успял да направиш света едно по-добро място. Отново и отново се връщам назад към нещата, които съм чела в книгите по философия. Едни прекрасни разсъждения на хора от различни епохи за това какво е света, какви са хората, кое е ценно, на къде сме се запътили? Все въпроси, които са в есенцията на нашето съществуване. И ние никога няма да спрем да търсим техните отговори. Но едно нещо е сигурно - космоса е така устроен, че времето ни носи постоянно напред. Последните открития на физиката, че самото време е причината за съществуването на гравитацията може да промени и начина по който гледаме на цялото си съществуване. Ако наистина движейки се напред към пълният космически хаос материята и времето са свързани в един възхитителен танц между пластовете на пространствата то тогава и ние следва да разбираме този танц като възможност и ние да се движим напред. Постоянно добавящи по нещо от себе си. Защото както е казал един от моите любими поети Веселин Ханчев:
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Веселин Ханчев