Модерният лайфкоуч дава на хората нещо, което никоя друга епоха не е могла да им даде. Дава им заповеди. Нормативно изведени правила, които да им помогнат да се справят с емоционалната криза да си жив. Например "прави му свирки и преглъщай спермата, дъбоко я преглъщай", "бъди силна", "глезете вашите путанки". Това са изключително важни и съдържателни правила, на които средно статистическият модерен гражданин реагира по следният начин:
"тази методология спаси брака ми"
"без вашите съвети съм загубена"
"научих толкова много..."
За тези терапии, курсове и лекции хората дават с лекота по 300 хляба на сесия. И нямайте съмнение са дълбоко убедени, че това е спасило живота им. Да си лайфкоуч надскочи зоната на дребнозърнестата психология, която е "недостъпно скъпа". Убедиха ги, че те имат нужда от това. Убедиха ги, че не знаят какво искат, не знаят какво правят и е необходимо някой да им го каже директно "Преглъщай! Подобрява имунната система".
Аз самата веднъж отидох на психолог. Стоях един час. Платих 50 лв. Казах каквото имах да кажа. Жената ме погледна и ми каза "Какво правиш на това място?". И това ми беше достатъчно. Нито съм имала нужда да ходя 1000 пъти. Нито съм имала нужда да ми обяснява повече за живота. Достатъчна беше реакцията, че нещата които разказвам са несъстоятелни и нелепи. Виждаш го в очите на другия. Той е шокиран и потресен от чутото. Няма нужда от излишни думи. Няма нужда да ме учи "да преглъщам" защото не става въпрос за физически секс, а за психологически. И той е перверзен и нездравословен. Точно толкова прости са нещата. И ако си се загубил в ямата на нечия психологическа каша няма лошо да чуеш странично мнение това яма ли е наистина. Но повече от това - кому е нужно? Ти сам управляваш живота си. Дори самият факт, че имаш нужда от потвърждение дали нещо е вредно за теб е само по себе си проява на интелектуална и емоционална слабост, но колко объркан и колко потънал трябва да си за да имаш потребност да те "учат как се живее". Значи ти не си достигнал никакви нива на смисленост ако си в такава дълбока потребност бидейки възрастен да те учат как да се справиш с нещо толкова елементарно като това щастлив ли си. Ами щастлив ли си? Щастлив ли си с този партньор? Ето малко лайф коуч: Приятно ли ти е да се чудиш как да си спасиш брака? И за какво ти е този брак въобще ако нещата са стигнали до спасяване?
Заради парите? Заради финансовата сигурност ли го спасяваш този брак? Заради всички онези неща, които създадохте и изградихте заедно? Те струват ли повече от живота ти? Те струват ли повече от психичното ти здраве? Нали ги искаше за да си щастлив? Щастлив ли си наистина? Не е ли по-добре вместо да драскаш с червена химикалка върху себе си да задраскаш някаква цифра и да продължиш нататъка? Това е само едно число. Огледай го добре това число. Толкова ли е голямо? Толкова ли не можеш да го преглътнеш? По-голямо ли е от стойността на живота ти? Изобщо това ли е цената на твоят живот? Или предпочиташ да плащаш други числа за лайф коуч, за психолог и за шопинг терапии. Те се трупат. Но ти през това време си си все така нещастен. И ако става наистина въпрос за едната финансова сигурност защо изпадаш в емоционални драми? Тази връзка вече не се отнася до любов, кой на кого прави свирки и дали са добри. Как може да позволяваш да ти пласират толкова елементарни неща? Те те приравняват до един обикновен и елементарен манипулатор. И няма нищо романтично, естетически издържано или красиво в това. Това изненада ли е?
Научиха хората да функционират по принципите на командната система. Точно както кучето на Павлов. Ако свети червена лампичка гълташ. Ако свети синя чакаш и само го държиш в устата. И те са благодарни, че някой се е заел да им помогне. Казва им кога да дишат, кога да ядат, кога да спят, какво да ядат, какво да не ядат, за какво да мислят, кога да не мислят. Къде да ходят, за какво да дават парите си. Кого да мразят, кого да обичат. За кого да гласуват, на кого да се възхищават. Всичко, което му е необходимо на един индивид за да може да стои прав и да не умре.
Казват им кого да мразят. Много е важно. Убедиха ги, че грижата дали детето ти консумира био и еко е много по-съществена от това дали разсъждава правилно, дали може въобще да мисли. Това са много ключови неща. Не ми е важно да чете, важно ми е да не приема захар, защото захарта убива. А учебника - какво зависи от един тъп учебник, който и без това е зле написан. Чувам колко зле са написани учебниците и отварям да чета. Да, има неща, които не ми харесват и на мен. Че е прекръстена таблицата на Менделеев, например. Това са политически гафове. Те ме дразнят. Но критиката, че езика вътре в учебниците е неразбираем е абсолютно несъстоятелна. Чета учебници по физика за 9 и 10 клас. Били неразбираеми. Няма такова нещо! Просто, ясно и чисто е обяснен предмета на урока. Пък графики, пък допълнителни бележки. Отварям учебника по биология - същото. Проблема не е в сложния език на урока. Проблемът е, че дете на 15 не знае думата "еластичен", "коефициент", "мега", "кило", "оптимизъм", "доблест"... Как ще разбере урока като той е написан на непознат език! Нали това е смисълът на урока - за да го разбереш да усвоиш нови думи и нови познания.
Отплеснах се. Много важна бележка и препратка към Хюм - емоционалната зрялост винаги трябва да е с приоритет в развитието на индивида. Защото самостоятелно интлекта не е достатъчен на индивида за да се справи с разбиранията си за света. Необходимо е да може да осмисля не само рационално, но и емоционално. Така емоционалната интелигентност се явява кризисно важна за хората. В периодите, в които тази функция се изпълнява от изкуствата има относително по-добри общи фонове на разбиране на света. Защото литуратурата представя определени казуалности най-често погледнати от различни страни. В един роман, излагащ даден проблем има достатъчно много думи, които да подскажат както една теза, така и нейната противоположност. Преминаването през литературния фрагмент описващ даден конфликт, проблем, емоции работи над емоционалната зрялост. Трудно ми е да повярвам, че това трябва да бъде казано в прав текст.
"Отказвам да чета Гъливер, защото е старовремски и скучен"
Няма проблем. Имам за теб съвсем модерни шамари. С готовност ще ти наруша гражданските права. Със съвремен характер шамари, модерни, пресни, пресни. Току що ги измислих. Едно дете, което по своя очарователен начин отказва да прочете "ретро книгата" не го прави защото тя е лоша. Смисълът не е да поставяме оценка дали е добра или лоша. Не става въпрос за Гъливер. Става въпрос за това, че детето отказва да го чете защото вътре в текста има думи, които не знае. Думи, които трябва да научи за да го разбере. Много по-лесно е да каже, че текста е скапан. Нали така?
Аудиторията предпочита съдържание в едно изречение. Афоризми. Без значение дали са достатъчно ярки. Дори едно семпло изречение "Който не е с мен е против мен" буди повече възхищение от същата проблематика разгледана в дълбочина. Защо да се хабят да разсъждават дали това е вярно. Защо?! Защото може да се окаже, че има такива, които не са с мен, но не са и против мен?! Тогава какво ще правим? Ще изживеем криза на възприятията ли? Криза на личността? Срив в имунната система и бърза внезапна смърт? Далеч по-добре е съзнанието да се занимава с въпроси организирани около отказа от прием на захар, която за жалост е така необходима на мозъка за да функционира, и въпроси свързани с преглъщането на сперма. Нали?!
"Остави тия ми ти разкази и книжки. Писала ли е нещо лайф коуч. Това е интересно".