Интересно, но факт, младите народи изпитват по-малка съпротива към този процес, защото и тяхната национална идентичност е по-млада. Онова, от което трябва да се освободят в идейно идеологически план е по-незряло и те имат интерес да се слеят в общото голямо модерно село. Като по-млади и не толкова обременени от културни следи и маркери те по-лесно възприемат идеите на глобализма и гледат много по-комерсиално на този процес. А именно какви възможности открива той пред тях? Къде за тях са по-големите ползи и дали има смисъл да се държат за нещо без което могат.
Старите народи, обаче, не виждат нещата по този начин. Колкото по-стари са толкова по-упорито се съпротивляват на процеса на глобализирането. Те искат да бъдат част от модерния свят по отношение на технологичните възможности, които той предлага, но отказват да скъсат със своята национална идентичност. Не приемат погазването на идолите на племето и отношението им към тези посегателства, както и посегателството над родния език се възприемат много остро. Направо с възмущение. Има още нещо, което по-старите народи не приемат никак добре и това е да им се месят в начина на мислене както и в морала. Новият свят, модерен, експериментален и доста опростен спрямо предишните епохи по отношение на културните пластове се опитва да наложи трансмодерни начини на мислене, които са твърде неприсъщи за един стар народ. На практика съждения, че до 50 години няма да съществува нито България, нито Русия, нито Гърция са доста самонадеяни, защото дори по гео-политически причини физическите граници да бъдат заличени по-старите народи имат свои начини да съхраняват своята идентичност и това е покрай и на въпреки на всяко нещо, което иска да стане част от бита им. За да бъде постигнато такова нещо трябва всичко съществуващо да бъде изгорено и всички живи да бъдат премахнати, а територията заселена с нови хора, които в идеологически план се чувстват вече граждани на света.
И всеки път и на всеки етап, в който света напредва в своята глобализация народи като нашия са приемали всичко ново с радост. И всеки път, когато гллобализационният процес е посягал на националната идентичност е имало едно завръщане към корените, фолклора и традиционния бит. Това е съвсем стандартен процес, който може да бъде обяснен дори с някои закони на физиката. За да бъде в покой едно тяло, върху което се упражнява някаква сила, то отсреща има равна по големина противопоставяща се сила. Ако една от тези две сили надделее се губи баланса на силите и тялото вече не е в покой. И ето това, което виждаме днес е, че баланса е изпуснат, прескочени са граници на търпението на един стар народ и той веднага започва да компенсира като прави два пъти по-мощно завръщане към стари битови следи, фолклорни съкровищници и начини на мислене, които да възстановят по местата им погазените идоли на племето. Идеологии и морал, които са го съхранили цели 2000 години, а може би много повече.
Не само, но той отново е изпаднал в беда и отново трябва да пише песни за душманите, които са му отнели възможността да съществува в покой, мир и благоденствие. Реакцията от гледна точка на културата му е категорична и нетърпяща възражение. Снимка на момиче в традиционна носия е най-директното заявление на това, което се случва. Ще ползваме модерният свят, но по наш начин и с дълбока почит към дедите си и традициите си. Защото те не са толкова преходни колкото ви се иска и защото ние ги харесваме, и ги уважаваме. Ще танцуваме както на вашата музика така и на нашата. Ще ядем както важата храна така и нашата, но не се опитвайте да ни убедите, че нещата, които сте заварили при нас не са добри.
На практика модерният дискурс е толкова семпъл, че се е облегнал изцяло на потребителството. И за да бъде движен напред трябва да се появяват нови неща, с които този дискурс да се напълни и да отмести старите културни пластове. Идеологиите за транс сексуалността му вършат работа в много посоки. От една страна разбиват формата на традиционните семейства, от друга разбиват традиционния морал, от трета предизвикват допълнителен демографски срив и не на последно място от идеологическа гледна точка се опитват да придвижат всеки един към бъдещия краен резултат, в който състоянието на духа, в което се намира ще бъде неангажирано с това каква националност е, кой е, за какво живее, на къде се е запътил, кое е добро и кое е зло. Защото там, където националната идентичност е подменена с една корпоративно-глобална този народ вече не съществува, а е събор на граждани на света, за които света е просто съвкупност от територии. И съвкупност от позиции за "личностно развитие" с йерархична структура, в която имаш определени стъпала за катерене и възможности за развитие в границите на корпоративния формат. Толкова е предвидимо като структура, че за да не полудеят хората в тази бясна конкуренция, се измислят всевъзможни допълнителни занимания и начини за представяне на нещата, които да бъдат назовавани "творчески". Творчески подход в работата и йерархичния заряд, който тя носи като потенциал изглеждат приемливи. А на края на деня си само част от мравуняка. И цялата тази претенция за индивидуалност е на практика прах в очите на хората, защото истинската индивидуалност, наистина да бъдеш индивидуалист е съвсем различно нещо. В пияницата на квартала, който всички познават и който се е отказал да се бори за социално приемливия си образ има повече индивидуализъм отколкото в човек, който прави всичко онова, което се предполага, че един гражданин на света прави. По-лошо: Да мислиш това, което ти се казва, че всички останали мислят е най-страшното нещо, което може да се случи с разума на един човек. Защото всяка възможност за самоаналитичност и критика е ампутирана. Чувам някои да казват, че в глобалният свят всички са индивидуалисти. Сравнени с кого и кога? Мравуняка винаги е бил мравуняк. Но има периоди, в които мравките са били доста по-уравновесени. Днес мравките вдигат повече шумотевица, имат повече играчки, с които да се перчат и са доста по-егоцентрични и емоционално незрели. На практика емоционално незрели е ключов момент. Имат по-малко мечти за постигане и живеят на принципа "всичко, което лети се яде". Както някой написа наскоро като ключов пример за модерния корпоративен гражданин. Човек вижда клиентка на био магазин да купува мед от кокичета. И понеже не могъл да се въздържи попитал:
- Пчеличките с ушанки и шалчета ли го събираха този мед? Почуквайки с пипалцата по снега да помогнат на кокичетата да го пробият.
Идентичността на един стар народ изключва идеята за мед от кокичета. Тя изключва много неща, които са се доказали през времето било като лъжливи овчарчета било като фалшиви и преходни явления. Ако глобализационният модел не се ползва от измамните си структури и подлите си грабежи той никога няма да може да пробие през националните идентичности с толкова плоски, елементарни и в много случаи малоумни идеологии и концепции за света. Нито да може да повлияе на начина на мислене на старите народи.