В България в момента, а и от много време насам, тече един своеобразен културно-просветен национализъм. Хората се събират все повече и все по-активно на събори, чествания, чевермета и всевъзможни празници, на които освен общоприетата щедра черпавка винаги присъства и нашия културен фон, който се пренася през поколенията и няма никакво намерение да отстъпи преднина на модерния свят. Говорим за танци, носии, песни, легенди, истории за войводи и поддържането на един цялостен културен феномен, който е бил част от нашият бит и очевидно не е забравен. Повече от всякога носиите излизат от музеите и скриновете за да се покажат.
Защото външното влияние посегна на целостта на българското семейство, на разбирането за култура, за бит и начин на съществуване. Защото в общественото пространство се извървяха мотиви така далечни и чужди на нашия народ, че предизвикаха подигравки и насмешка. Опитаха се да ни кажат, че храната, която ядем не е качествена. Нашата мусака е вредна за околната среда, боба е вреден за тялото, зеленчуците ни са пълни с нитрати, сиренето ни е скапано, не е като техните. Изобщо всичко свързано с нашият бит не им харесва. Дори се извървя предложение всеки гражданин да декларира какви хранителни запаси има под формата на консерви и зимнина. Извървя се тезата, че сме нетолерантни, изостанали, бедни, недостойни да бъдем част от групата на великите европейски държави. И в градовете сред много хора това хвана дикиш. Да, "дикиш" е добра дума, защото ще е временно. Но в провинцията хората никога не са спирали да харесват българското. Защото те имат в дворовете си дървета, плодове, зеленчуци. И през цялото това време можеха да направят сравнение между вкуса на храната в магазините и вкуса на храната, която берат в градините си. Тях няма как да ги излъжеш, че ще получат нещо по-добро. Тях не можеш да ги излъжеш, че бобената чорбица е вредна. Те не са "толкова прости" както обичат самите те да казват.
Атаките към нашата храна бяха направени защото коефициента на доходност от търговията с вносни продукти очевидно не е достигнала своят максимум. Всеки може да направи простата сметка, че ако един средностатистически индивид има нужда от 1500 до 2500 калории на ден капацитета на едно общество е Х количество от продадени стоки. Всяка от тези стоки има своята калорийна стойност и така измерено в калории може да бъде прогнозирано потребление. И ако не се изпълва на максимум потребление до определени нива трябва да се вземат мерки. Трябва да се установи от къде идва определено количество калории, които не са потребени от вносни стоки.
Обръщам внимание и на нещо друго, което разгледах в един от моите разкази за края на рекламата. Рекламата не е това, което беше и на практика не съществува в същинският си вид, защото има разлика във вида на предлагането. Някога производителите и търговците трябваше да ви убедят посредством своите реклами, че всеки предлага по-качествена продукция. Имаше повече производство. За тази цел рекламите трябваше да бъдат оригинални, интересни, запомняеми. Рекламираха ви различни продукти и въпреки, че дори тогава голяма част от тези рекламодатели са били в групата на западните производители все пак трябваше да ни убедят, че продуктите им са вкусни и полезни за нас. Сега няма нужда от такова нещо, защото ние добре познаваме техните продукти, още по-добре знаем, че не са полезни за нашето здраве и честно казано ядем ги, защото няма много голямо разнообразие от родно произведени алтернативи. Днес няма нужда от реклама. Днес само трябва да провокират във вас потребност да си хапнете нещо сладко, или домати, или картофи. Цял разказ отделих на този феномен и се надявам, че зад привидната структура на наратива, която подбрах да е достатъчно семпла всичко това е станало ясно.
Но да се върна на културно просветния национализъм. Вместо да повярваме, че боба ни е отровен и вреден за организъма ние какво правим? Продължаваме да честваме боба. Организираме празници, веселим се и танцуваме хора, радваме се на голямото разнообразие от сортове, които имаме. Да, няма ги в магазините. Но хората ги пазят. Вместо да се откажем от мусаката, която е традиционно ястие за целия балкански регион, не само за нас блъгарите, ние какво правим? Ядем я по-често и се смеем на гения, който реши да я обяви за вредна за околната среда. Вместо да се откажем от месото ние какво правим? Чевермета, пържоли и гозби с мръвки. Защото това е част от нашата култура. Събираме се, подаряваме си един на друг книги с народни песни, изпращаме си един на друг фолклорни песни и продължаваме да сядаме на огромни трапези препълнени от изобилие. Ядем баници, печем си питки и само чакаме някой да засвири за да се разтанцуваме. Там, където душата на народа е жива и помни бабите и дядовците си, почита майките и бащите си, уважава традиционният си бит въпреки приема на модерния свят имаме не просто национализъм, а културно просветен национализъм. На такова събиране ти подаряват книги пълни със стихове и предания за исторически времена, разказват ти истории и ти припомнят защо трябва да си щастлив, че си точно българин. Научават те на някоя стара песен. Не можеш да пренапишеш историята на народ, който помни старите си песни, защото в тях се говори много често за исторически събития. Това, което правеха бабите и дядовците ни когато бяхме малки. Разказваха ни, показваха ни за да се получи една приемственост и да се запази едно уважение към род, родина и техния дълбоко вкоренен морал.
Читалищата събират децата и освен всичко останало ги учат на български песни и танци. пътуващи творци и българолюбци обикалят страната и се срещат във фестивали и разнообразни други културни формати за да споделят всичко онова, което събират, срещат, виждат и чуват по пътя си. Това не е национално движение на омразата. То не е насочено навън. То е насочено навътре. То припомня на всички нас неща, които ни помагат да пазим своята идентичност. Идентичност, която е базирана на комбинация от история, бит и култура. Която е описана посредством един език, който наричаме роден език. Този културно-просветен национализъм е заразяващ и поради своята положителност и положителен ефект обединяващ. Много хора подценяват колко е важно всичко това.
Срещите, на които хората са облечени в традиционни носии стават все повече. Носиите ни са коя от коя по-интересна, коя от коя по-красива. Танците ни, музиката ни също. Нестинарството като едно от най-ярките проявления на тази култура е екзалтиращо. Надиграването при танците е интригуващо и интересно. Всичко това е част от един фолклор, който не желае да потъне в забвение и продължава да се предава от поколение на поколение. И така на два плана стоят два различни свята - един модерен, който поднася както добри така и откровено вредни неща. И онзи заден, същински план, който е изпитан от времето и е доказал своята стойност. Това е избор на битие, което дава идентичност, а идентичността е ключова в опазване на един народ от културно-социални посегателства. Това е естествен защитен механизъм срещу заличаването на една народност, заличаването на народната памет, омаловажаване на народните благодеатели, спасители и хора стойностни.
Някои чужденци споделят "Вие българите сте особена порода. Кервана е тръгнал в някаква посока, всички го следват, но вие си карате както си знаете. Не сте съгласни с едно, не сте съгласни с друго. Трудно е човек да ви убеди в нещо. Имате вродено недоверие към политиците." И сигурно това е така. Защото от опит знаем, че онези, които застават най-отпред да водят твърде лесно и твърде често се поддават на влияния, от които после народа страда. Знаем го, виждаме го, не го харесваме. Не сме длъжни да вярваме докато не видим реални резултати. А реалните резултати през последните години вместо да ни убедят, че сме стъпили на правилният път единствено ни убедиха в обратното. Че напротив, водят ни по грешна пътека и щетите за нас като народ стават все по-тежки.
Все повече деца в градовете отказват да ядадт нещо, защото е българско и не е вносно. Все повече деца казват, че нещото е скапано и некачествено, защото е българско. Но ако ги излъжеш, че чушките са мексикански внезапно стават много вкусни. Ако ги излъжеш, че ябълките са вносни внезапно стават зравословни. Като сока от големите картонени кутии, който се води здравословен и от него могат да пият колкото искат. Компот, обаче, още по-лошо домашен, те няма да докоснат. Този удар по идентичността трябва да бъде прерязан за да няма отклонения в бита ни. Отразява се на мисленето на подрастващите индивиди. Затова приобщаването посредством празници, танци и музика е един много добър и красив начин. А там някъде са и книгите - ядрото, в което има толкова много ценни неща, че дори няма да изброяваме.
Затова все повече ще нараства и този национализъм, който е съсредоточен над нашият бит, оригинален и неподправен, нашите традиционни за региона гозби и храни, нашите културни белези като танци, музика и песни. Нашият начин на мислене, който ни помага лесно да се ориентираме кое е наистина ценно. Ние никога не сме били против новите неща, но ние твърдо не харесваме да ни убеждават и въвличат в модели на поведение, които противоречат на здравия разум, здравото семейство и естественият ни морал. За кратко може да са интересни, но ето като отговор след всеки опит за атака към нашият бит и благоденствие се връщаме обратно към корените си.
Това не е национализъм на омразата, а точно обратното. Ние обикновено го наричаме родолюбие. Това е национализъм на обичта към традициите и проява на уважение към собствената личност и произхода. И ще припомним една добре известна истина: Който не познава миналото си рискува да остане без бъдеще.