Докато ровех в интернет попаднах на въпрос в литературните чатове, който ми привлече вниманието. Преразказвам го, но в същината си беше следното:
Време ли е литературата да се освободи от прилагателни и описания, които представят образите като "дебели, ниски, некрасиви" и това не е ли форма на дискриминация.
Мечо Пух има сериозен проблем. Той е и дебел и лаком. Може би по тази логика трябва да бъде забранена книжката, защото представя образ, който е описан по дискриминативен начин. Голямото му коремче и здравият му апетит го представят явно като един много нелицеприятен образ и проявяват лошо отношение към него. Изобщо, когато рисуваме илястрации на персонажи с определени характерности като корем, ръст или някакви други характерни форми ние не правим ли същото. И още един въпрос шаржа, карикатурата и сатирата не следва ли да бъдат забранени?
Колко хлъзгава е тази пътека и колко ниско може да се падне с такива въпроси и евентуалното съглашение, че са съвсем основателни. Какво ще стане ако Тим Бъртън се беше замислил на този въпрос и беше решил да не дискриминира никоя форма на тялото или образ като престави всички в анимацията си "Булката труп" като еднакви. И още един въпрос. Какво щеше да стане ако Тим Бъртън беше взел предвид факта, че е не е никак любезно да представя булката като труп. Нали? Защото е изключително обидно да говорят за един образ като за вече умрял и изсъхнал разпадащ се скелет с гниеща плът по него. Това е общо взето доста по-драстично от представяне на останалите образи като дебели и слаби. Но какво да правим, сюжета е взет от стара руска приказка, легенда, наратив. Историята е оригинална и очарователна. Горкият Бъртън, как не се е сетил да се самоцензурира!
Така, че понякога като чета разнообразни хипотези, въпроси и теми за размисъл повече се опитвам да си представя онзи, който ги пише умишлено ли се гаври с останалите хора или наистина е възможно да си вярва.