"Тя не иска да е жена, но това не означава, че харесва момичета."
Шокирани сме. Това, че момичето си е отрязало косата и се облича като момче въобще не е притеснително, това, което е смущаващо е факта, че въпросното момиче на 15 годишна възраст не знае какво е - момиче или момче. И другото смущаващо нещо е, че когато започваме да го коментираме на глас нашето дете започва да плаче. "какво против имате нея, тя нищо лошо не е направила, какво като не иска да бъде жена... Защо я дискриминирате?" И най-смущаващото от всичко е, че това въпросно момиче все пак харесва момчета. Тоест инстинктите й функционират правилно. Само съзнанието й е напълно объркано и самоопределянето й е прекършено от неясна концепция. Концепция, че да си жена е нещо лошо. Че да се държиш като жена е нещо лошо. Да искаш да бъдеш жена е нещо лошо. Да ти говорят в женски род е лошо. Изобщо всичко свързано с отразяването на явните ти първични полови белези е нещо лошо.
И ние съвсем естествено питаме дали това момиче иска да бъде мъж за да може когато влезне във връзка с друг мъж да се чувства като педерас. Тоест да не би това осукване около себеиндентификацията да е причинено от малката подробност, че да бъдеш в хомосексуална връзка е по-атрактивно от това да бъдеш в хетеросексуална връзка? Питаме съвсем естествени неща. Това момиче правило ли е вече секс с момче или с момиче?
"Не. Тя не харесва жени! Харесва момчета. Но не иска да бъде жена."
Впоследствие разбираме, че въпросното момиче ходи на терапия за да се изясни в какво точно се състоят нейните желания. И целият този разговор преминава на фона на неистов рев защо обиждаме въпросното момиче и отричаме правото й да бъде каквото пожелае.
Какво да кажа освен, че този, който е объркал съзнанието на това дете и по този начин е повлиял на начина на мислене и на останалите деца около него не може да получи прошка от нас. Откакто в текстовете за деца принца зарязва Снежанка и избира друг принц нещата станаха много дълбоки. Някога, когато ние бяхме деца имаше съвсем ясно деление на момчета и момичета. Дори да ни е било гадно в някакви моменти, че момчетата ни пренебрегват, на тях пък им е било гадно, че те нямат лесен достъп до момичетата, които харесват и трябва да генерират поводи за запознанства. Но в това деление има огромно очарование, защото то научава подрастващите индивиди как да общуват. В общуването като деца ние отработваме моделите на поведение, които ще прилагаме като възрастни. Родителите дават съвети "обади й се", "подари цвете"... Ще й отвориш вратата, когато излизате и влизате. и т.н. Всички тези неща произтичат от разликата, а не от сходствата. И ние сме развивали себе си на базата на тези неща. И пак казвам не винаги и не всякога ни е било приятно, че едните си имат едни занимания, а другите други и не си допуснат в тяхната игра. Може да не е било приятно, но е било полезно.
Днес всичко това е отишло в кофата за боклук. Днес зрели мъже не знаят какво искат, зрели жени не знаят какво правят, отглеждат деца, които не знаят къде се намират. Тъжно е. Не трябва да бъде така. И понеже уловката винаги е в частните случаи можем да кажем, че най-доброто нещо, което едно общество може да предложи на подрастващата си младеж е твърди маркери по отношение на това какво е момиче и какво е момче. С онази уговорка, че на момичетата не трябва да се отказва да си избират професии, които обикновено са избор на момчетата. Така беше и средата беше здравословна. Изведнъж тази здравословна среда се сгромоляса, прогни отвътре и там поникна някакъв пълен хаос от разбирания кой какъв е. По-лошо цялото общество трябва да се занимава с неговите лични въпроси. Не е редно. И не е красиво да се изисква от всички постоянно да се занимават с тази тема. И е още по-грозно момиче с нормална сексуална ориентация да се чуди какви причини да измисли за да се пише "различна" от останалите момичета.
Тя дори не изпитва влечение към жени. Това е абсурдно!
И понеже Тъкър Карлсън изкоментира думите на Марша Блекбърн при директно запитване "Какво е жена?" Тя отговорила:
- Не зная. Не съм биолог.
По отношение на нейното изказване възмущението на журналиста е съвсем обосновано както и подигравката. Ако е необходимо наистина да си биолог за да можеш да отличиш жена от мъж и при това говорим за съвсем обичайната масова проява на тази разлика, а не някакви отделни случаи, които биха могли да бъдат спорни или чувствителна тема. Неговото възмущение от отказа от нормално функциониране на нашите инстинкти и поругаването както на инстикта ни за самосъхранение така и на интелектуалния ни капацитет е съвсем легитимно. Както са легитимни и реакциите на цялата съзнателна световна общественост, която е шокирана от такива количества глупост събрана на едно място.
Ако сте стигнали до точката, в която можете да бъдете каквото поискате и започнете да прекалявате какво следва? Следва обратен път назад. Рестрикции, забрани и ограничения. Това ще бъде крайният резултат от това издуване на темата. Започвам да се питам дали не е умишлено прекаляването с тази тема за да се стигне до обратна по посока и двойно по-голяма по сила реакция. Вече сериозно се замислям и вярвам, че който и да стои зад това е един много хетеро и много хитър човек. С действията си ще доведе до заличаване на всяка възможност някои хора да бъдат неща, които преди никой не им забраняваше.