Прочетох в интернет коментар на читател, в който беше разгледано това, че в детската порадица с приказки няма номера на страниците. Това на един възрастен му се вижда странно и необичайно, може би като грешка, но е съвсем умишлено. Съобразено е с нагласите на децата. Ние някога също брояхме колко страници сме прочели, но някак това не беше толкова драматично колкото е днес.
След като оформихме книгата с радост споделих на дете на приятели, че скоро ще излезе от печат първата ми книга с детски приказки. Тя ме попита колко страници е книгата и аз й казах, че е 100 страници. Детето, тогава на 12, веднага възкликна, че няма да я прочете, защото е твърде дълга. Аз й казах, че се шегувам и книгата е само 12 страници. Тя се усмихна и сподели, че за дванайсет страници може да се постарае.
След този разговор аз се прибрах и поисках всички номера от страниците да бъдат премахнати тъй като гръмката цифра 100 смущава децата и те няма дори да отворят книгата ми. Това е игра с куба на възприятията. Децата обичат игрите, а ние възрастните можем да бъдем също толкова вдетинани колкота са те, още повече когато става въпрос за нещо толкова закачливо, игриво, но и възпитателно като една детска книга. Когато се взе решение, че тези книги като един предварителен формат към големия сборник ще бъдат без номера на страниците съвсем естествено възникна и въпроса за какво му е на едно дете в книжното тяло да има издателско каре. Ами истината е, че детето като читател не се интересува от този информационен сегмент и респективно той също отпадна. Съвсем достатъчно е, че вътре в тялото на книгата е отпечатан нейният ISBN номер и всеки възрастен, а и дете, което изпитва любопитство може да получи подробна информация през него.
Създадохме книги, които са съобразени с начина на мислене на децата. Те искат да има картинки, има. Но са черно бели и са много малка част от съдържанието. Децата искат книгите да са кратки, изпълнихме и това желание. Едва ли ще седнат да броят колко страници са прочели. И не на последно място опитах се тези книги да съдържат истории, които са увлекателни, достатъчно лесни за разбиране, но и поставящи най-разнообразни въпроси пред децата. В последващите издания темите, към които насочвам вниманието на децата стават все по-разнообразни. Защото живеем в много сложен свят и би ми се искало да помечтая, че ще се появят поколения, които няма да гледат на текста като на "нещо отегчително" само защото вътре в него е пълно с думи ( !!! ) огромна част от които непознати. Мечтая, че това ще остане в миналото и седем годишните деца, които са вече четящи ще могат самостоятелно да се забавляват с тези книги.
Трябва добре да се разбере, че когато слагаш в ръцете на едно дете книга ти искаш тя да грабне неговото внимание със историята, сюжета и идеите, които му предлага. Въпросите, които му помага да зазаде. И всичко, което може да отклони това внимание е абсолютно излишно. Тези книги са един своеобразен преход към литература без картинки и като такива би трябвало да не са никак тежки за децата.
Така, че благодарна съм за коментара, който прочетох от страна на читателя. Критиката относно това, че вътре са открити печатни грешки - ето това е неприятно, но се надявам, че с последващ тираж това ще отпадне като проблем и съм благодарна и за критиката и за разбирането.