Тейковото
1
Захвана лято горещо, влажно, плодородно.
Защъка свободата и по светло и по тъмно.
Сбра сили народа, на смелост му потръгна.
И по туй време особено на път Георги тръгна.
- Опа, леко, леко, Михале! Как ме дръпна...
Сядай, синче, под седлото туй аз да втъкна.
Имаме работа. Кажи на майка си довиждане.
Жено, сложи ми сапун да продам на иждане.
Момчето погледна към майка си доволно,
а тя го погали, целуна му глезенче, коляно,
вързопче в скута му тури, престилката захапа.
Георги я стрелна с очи остри и тя избяга.
Поеха по пътя и Георги за войната заразказва.
Малкият Петър едва на три-четири тогава
главата на магаренцето удивено оглеждаше.
Кога майката ги догони, Георги имена изреждаше.
- Връщай се обратно! - Георги ний се извърна,
а тя протегна ръце.
- Само да го прегърна!
Дръпна го, обгърна го и го свали от магарето.
Стиска го, гали го, целува го по главата и тялото.
И накрая с треперещи длани горе го върна,
изхлипа, заплака и към къщи превита тръгна.
По пътя се изви лятна буря гръмка, луда
и Георги сви в една гостилница край пътя.
Навън загърмя, затрещя същи див ураган.
Блъска и брули. Видя, че ще пренощуват там.
Гостилничарката му сервира, Петър заспа,
и заразпитва тя на де се е запътил с дете така.
Щом чу, че Георги пътува към Христовия хан
приседна и не го остави нито за минута сам.
- Знаеш ли, че Христо чорбаджи, иска син?
Да го осинови иска, мечтаел да си има един.
Богат е, доволно богат. Добре ще го гледа.
Черпим с крушова! Историята му го следва.
Георги присви очи, ала детето се размърда,
И щом заспа разказваницата потръгна.
2
Блъскаха капаците отвън, тряскаха шумно
А гостилничарката наля, наля и пи до дъно:
- Една заран преди години наблизо минал пътник
Влязъл, плакал, разказвал. Бил сам без спътник.
Че са го ограбили и са взели на храма златото
Молил да го върнат ала бил напъден. В блатото
понечил да се хвърли, а после изпарил се в дим.
И тук не го е виждал да идва оттогава ни един.
Разказал, че отседнал в Христовата кръчма.
Оставил е жълтиците при коня га се мръква,
че бил е див и не давал никой да го пипне.
Почерпили го благо, и легнал да отдъхне.
Спуснала се нощ, че спи дълбоко те се уверили.
На коня през главата сено торба сложили,
дисагите набързо преровили, свалили.
Пясък турили наместо, жълтиците си скрили.
Така от най-обикновена селска кръчма
Христо се издзигна до лихвар и му потръгна.
Колко кълни е отнесъл, тежки благословии,
от митрополита горе и от вси светии.
Бурята навън се още повече набра, разлюти.
Привеждаха се дърве, мятаха клонак издути,
омокри всичко халата, прекърши вейки
па спусна нощ заклинанията си шептейки.
В дъното на гостилницата непознат продума:
- Не беше тъй. Костите му са под дъбовата шума.
Светкавица навън разряза с удар тъмнината.
И с грохот гръм наля на Георги страх в душата.
Свещта разклатена от повей сенки окриви,
угасна друга, сал кандилцето ги бледо освети.
3
Щом се развидели Георги стана със момчето,
на магаренцето хопна и тръгна впреде сето,
но бързо тях странника от кръчмата настигна
и заразказва туй що знае за историята дивна.
- На посока сте ми, а и мястото не е оттук далеко
да видиш какво е сторил Христо на човека.
Щом стигнаха баирче с ниви сред клонака
посочи онази купчина, а после и шумака:
- Пратеникът казал, че иде чак от Влашко.
Че е търговец, рекъл, заработил е юнашко.
Не дал да пипат ни дисагите, нито багажа
и сам свалил торбите, гледали да го облажат.
Сервирали му бобец, че даже и сланинка.
Ракията отказал и се оттеглил за почивка.
Изпратил Христо девера му да извикат
и дебнали го пратеника докле очи заспиват
кога ще унесе се, в сън дълбоки ще захърка
нахълтали и сграбили го през главата с кърпа.
Държали му краката, стискали го да не мърда
и го душили докле не спрял и тялото му в твърда
схватка със смъртта не им предало всичко.
И там преровили багажа, златото му чисто
делили си на две веднага, девера и Христо,
и натоварили трупа на коня към полята бистро
и ей тука, на туй място, го зарили с много шума.
Палнали онеца и тялото му в огъня потънал!
До заранта, разказват хората, всичко изгоряло.
Но ей там един си спомня конят все тук стоял,
миришела купчината на печено месо когато минеш
и костите са още тука ако шумата повдигнеш.
Конят се навъртал и край Христовата кръчма.
Изчезнал и той, в мазата солен у голяма бъчва.
Добре ще ти го гледа тейковото, не сурово.
Богат е чорбаджията, жълтици има много.
Тръгна си, а Георги ръчна шумата умислен
и костите видя отдолу да надничат слисан.
Приседна със детето Петър на поляна близка
за съвет неволята помоли, от господ го поиска.
4
- Боже, свечерява се, небе чернее, аз съм още тука.
Не виждам прави път и разсъждавам с мъка.
До вчера бях полвин човек, роб, прост гяурин.
Наведен, засрамен и преклонен де шанс да турим?
Видях с очи как турчинът избяга, българ се изправи.
Видях да гинат наши, видях юнаци смели, млади.
Видях страхливец и измамник редом с тях на маса.
Видях и русина как с нас се би за слава, мъката понася!
Слава нему! Слава всички паднали във боя за свобода!
И аз бях там, но мен пожали, върна ме за нещо бога.
Боже, в оная битка дето ме в крака раниха
пред очите ми десетки със живота се простиха.
И двама братя... Баща ти, Петре, падна там.
Видях го в устрем как се хвърли и загина сам.
И помня ясно със какъв неистов във очите плам
тичаха напред, крещяха и трещяха „И Бог е с нам!“
Обикновен човек съм, пак във бой ще ме извикат
и най-отпред на щурм и щик ще ме натикат.
Ще ида, както се полага, но дали ще се завърна?
И тази челяд в времена на животница трудна
ще се продъни, разпилее, безкраен жертвен дан.
Дали да оцелеят, израстат ще имат сила, дян
без бащица и без закрила. Войната не ме плаши,
но страх бера за техни дни, живот сирмаши.
А чорбаджията, големеца, силния, богаташа
дома ще остане и отдалече с песен ще приглаша.
Докато ние умираме за страната и за свободата.
Докато ние гинем на устите с дума свята...
Детето тича по поляната в несвяст и умори се.
И щом видя, че чичо му седи, мълчи, уви се
и се отнесе в детски сънища с мечти крилати.
Звезди и лятна нощ обгърна горските палати.
Силуети - призрачни герои изникнаха в шумака,
раздвижи се от повей топъл, затрептя листака
И в тъмното на полските цветя съня разбуден
от лунна светлина просветна в огърлица ръден.
Там горе на баира чакалите запяха свойта песен.
И с вой, скимтене и крещене в некой проход тесен
се наговаряха като кокошките във селски маскарад
тъй гласовити, тъй честити, че се сбират пак.
И Георги се умисли колко люде станаха разбойници
майцепродавци, обирджии, долнопробници,
а раснаха в семейства с хора чисти и благочестиви.
От бедност оглупели, озверени и се изродили,
за пусти парици жадни, в златото очите впили.
По техните злодейства, алчност, що чудо е изпято -
без нищо свято, въздъхна Георги, без нищо свято...
Помисли си обратно при снахата да го върне.
Тя ще го отгледа, по криви път ако не свърне
и той ще бъде в своя ред за битки някой ден призван.
- И за честта си тук какво най-много мога да му дам?
Ако израсте в добра среда по силен път ще хване.
Оня чорбаджия за наследството си син ще вземе.
И тъй животът му ще е далеч от сирмашко бреме.
Ни напред ни назад. Зависи туй решение от мене.
А може би това е уникален шанс, не се изпуска.
Неволята не иде, де да иде? Обаче дойде ли ти тука
във времена различни, може семката да израсте
и в своя път да избуи, изголемее сиротното дете.
На избор тази мисъл ме накланя и ме навежда
да дам, че само в туй съзирам толкова надежда.
Вече не тегне турския бирник, не се гъне роба.
Но ще дойде друг, чужд или свой с нова тегоба
да граби, изстиска, изземва, всичко изстрадано,
да смуче и колелото ще се завърти по старому.
Превали нощта, избута звездите, взе да зазорява.
Не сви очи Георги седя, сука се, лежа на тази морава.
Кога се изгрева разля изхлузи хладните терлъци:
- Чакалите де врякат настървено няма вълци.
Ако е вярно що приказват туй село вълк си въди
всичко дребно хищно ще избягва поразии върли.
5
По пътя хвана момчето за ръка и му нахортува
сякаш се готви с него крепост да щурмува:
- На плещите на малкия човек лежи свободата.
Чорбаджията не слага си главата във торбата.
Внимателно ще ме слушаш, най-важното нещо -
Всеки сам кове съдбата си, за да му е лесно.
И тъй пристигнаха пред Христовата кръчма,
където чорбаджията ги срещна, пояса завтъкна
и за добър ден на Георги първо нещо каза:
- Разбрах, че са ме клеветили, но ти показа,
че на слухове не вярваш скалъпени лъжливи
черкезина във шумата дали ние сме го убили.
Погледна го Георги, побутна напред момчето:
- Ще останеш тук, такова решение бе взето.
Ще правиш каквото чорбаджи Христо ти каже.
Ще слушаш само него! Всеки поглед е важен!
Като на баща, кажи му „Тейко“ и му целуни ръка.
Поклони му се, обичай го, от днеска той ти е баща.
Тръгна си Георги по пътя, стисна повода в ръка.
Разказа на Михаля що почувства, що там видя.
Подпухнал под очи от дългата тревожна нощ
попипа дисагите, а от сапуна ни следа, ни кост.
да видиш какво е сторил Христо на човека.
Щом стигнаха баирче с ниви сред клонака
посочи онази купчина, а после и шумака:
- Пратеникът казал, че иде чак от Влашко.
Че е търговец, рекъл, заработил е юнашко.
Не дал да пипат ни дисагите, нито багажа
и сам свалил торбите, гледали да го облажат.
Сервирали му бобец, че даже и сланинка.
Ракията отказал и се оттеглил за почивка.
Изпратил Христо девера му да извикат
и дебнали го пратеника докле очи заспиват
кога ще унесе се, в сън дълбоки ще захърка
нахълтали и сграбили го през главата с кърпа.
Държали му краката, стискали го да не мърда
и го душили докле не спрял и тялото му в твърда
схватка със смъртта не им предало всичко.
И там преровили багажа, златото му чисто
делили си на две веднага, девера и Христо,
и натоварили трупа на коня към полята бистро
и ей тука, на туй място, го зарили с много шума.
Палнали онеца и тялото му в огъня потънал!
До заранта, разказват хората, всичко изгоряло.
Но ей там един си спомня конят все тук стоял,
миришела купчината на печено месо когато минеш
и костите са още тука ако шумата повдигнеш.
Конят се навъртал и край Христовата кръчма.
Изчезнал и той, в мазата солен у голяма бъчва.
Добре ще ти го гледа тейковото, не сурово.
Богат е чорбаджията, жълтици има много.
Тръгна си, а Георги ръчна шумата умислен
и костите видя отдолу да надничат слисан.
Приседна със детето Петър на поляна близка
за съвет неволята помоли, от господ го поиска.
4
- Боже, свечерява се, небе чернее, аз съм още тука.
Не виждам прави път и разсъждавам с мъка.
До вчера бях полвин човек, роб, прост гяурин.
Наведен, засрамен и преклонен де шанс да турим?
Видях с очи как турчинът избяга, българ се изправи.
Видях да гинат наши, видях юнаци смели, млади.
Видях страхливец и измамник редом с тях на маса.
Видях и русина как с нас се би за слава, мъката понася!
Слава нему! Слава всички паднали във боя за свобода!
И аз бях там, но мен пожали, върна ме за нещо бога.
Боже, в оная битка дето ме в крака раниха
пред очите ми десетки със живота се простиха.
И двама братя... Баща ти, Петре, падна там.
Видях го в устрем как се хвърли и загина сам.
И помня ясно със какъв неистов във очите плам
тичаха напред, крещяха и трещяха „И Бог е с нам!“
Обикновен човек съм, пак във бой ще ме извикат
и най-отпред на щурм и щик ще ме натикат.
Ще ида, както се полага, но дали ще се завърна?
И тази челяд в времена на животница трудна
ще се продъни, разпилее, безкраен жертвен дан.
Дали да оцелеят, израстат ще имат сила, дян
без бащица и без закрила. Войната не ме плаши,
но страх бера за техни дни, живот сирмаши.
А чорбаджията, големеца, силния, богаташа
дома ще остане и отдалече с песен ще приглаша.
Докато ние умираме за страната и за свободата.
Докато ние гинем на устите с дума свята...
Детето тича по поляната в несвяст и умори се.
И щом видя, че чичо му седи, мълчи, уви се
и се отнесе в детски сънища с мечти крилати.
Звезди и лятна нощ обгърна горските палати.
Силуети - призрачни герои изникнаха в шумака,
раздвижи се от повей топъл, затрептя листака
И в тъмното на полските цветя съня разбуден
от лунна светлина просветна в огърлица ръден.
Там горе на баира чакалите запяха свойта песен.
И с вой, скимтене и крещене в некой проход тесен
се наговаряха като кокошките във селски маскарад
тъй гласовити, тъй честити, че се сбират пак.
И Георги се умисли колко люде станаха разбойници
майцепродавци, обирджии, долнопробници,
а раснаха в семейства с хора чисти и благочестиви.
От бедност оглупели, озверени и се изродили,
за пусти парици жадни, в златото очите впили.
По техните злодейства, алчност, що чудо е изпято -
без нищо свято, въздъхна Георги, без нищо свято...
Помисли си обратно при снахата да го върне.
Тя ще го отгледа, по криви път ако не свърне
и той ще бъде в своя ред за битки някой ден призван.
- И за честта си тук какво най-много мога да му дам?
Ако израсте в добра среда по силен път ще хване.
Оня чорбаджия за наследството си син ще вземе.
И тъй животът му ще е далеч от сирмашко бреме.
Ни напред ни назад. Зависи туй решение от мене.
А може би това е уникален шанс, не се изпуска.
Неволята не иде, де да иде? Обаче дойде ли ти тука
във времена различни, може семката да израсте
и в своя път да избуи, изголемее сиротното дете.
На избор тази мисъл ме накланя и ме навежда
да дам, че само в туй съзирам толкова надежда.
Вече не тегне турския бирник, не се гъне роба.
Но ще дойде друг, чужд или свой с нова тегоба
да граби, изстиска, изземва, всичко изстрадано,
да смуче и колелото ще се завърти по старому.
Превали нощта, избута звездите, взе да зазорява.
Не сви очи Георги седя, сука се, лежа на тази морава.
Кога се изгрева разля изхлузи хладните терлъци:
- Чакалите де врякат настървено няма вълци.
Ако е вярно що приказват туй село вълк си въди
всичко дребно хищно ще избягва поразии върли.
5
По пътя хвана момчето за ръка и му нахортува
сякаш се готви с него крепост да щурмува:
- На плещите на малкия човек лежи свободата.
Чорбаджията не слага си главата във торбата.
Внимателно ще ме слушаш, най-важното нещо -
Всеки сам кове съдбата си, за да му е лесно.
И тъй пристигнаха пред Христовата кръчма,
където чорбаджията ги срещна, пояса завтъкна
и за добър ден на Георги първо нещо каза:
- Разбрах, че са ме клеветили, но ти показа,
че на слухове не вярваш скалъпени лъжливи
черкезина във шумата дали ние сме го убили.
Погледна го Георги, побутна напред момчето:
- Ще останеш тук, такова решение бе взето.
Ще правиш каквото чорбаджи Христо ти каже.
Ще слушаш само него! Всеки поглед е важен!
Като на баща, кажи му „Тейко“ и му целуни ръка.
Поклони му се, обичай го, от днеска той ти е баща.
Тръгна си Георги по пътя, стисна повода в ръка.
Разказа на Михаля що почувства, що там видя.
Подпухнал под очи от дългата тревожна нощ
попипа дисагите, а от сапуна ни следа, ни кост.