Върхът на пацифизма и хуманизма е в отстраняването на лошите.
Хуманизма е състояние на духа, което може да се обляга на морала, но е над него.
В същината си повечето хора са добри и се стремят към доброто.
Нарушаването на хармонията на добротата може да бъде постигнато чрез влошаване на живота на един индивид.
Загубата на желание за доброта е следствие от лошо отношение.
Лошото отношение не проваля хуманизма, а само неговото проявление.
Лошите хора са по-малко на брой, но далеч по-активни от добрите.
Проявите на доброта към лоши хора не са грешка.