Много хора днес коментират образованието като система от проблеми. Проблеми, които са изкуствено генерирани за да доведат до създаването на хора лишени от способността да разсъждават критично. И проблемите са от най-разнообразно естество. Системата е така посторена, че да хаби времето на подрастващите със занимания, които те да намират за сложни и трудно постижими, още по-лошо високо стойностни, а в реална сметка да излязат абсолютно неподготвени да упражняват каквато и да е дейност. Слушам коментари, че образованието днес е предназначено да създава трудещи се кадри, които са тясно специализирани и подготвени за да стават служители в големите корпорации. Но аз съм твърдо несъгласна. Създаването на стратифицирани специалисти, които да работят конкретни неща е било функция на предходните десетилетия. Днес се произвеждат псевдо специалисти - хора, които не разбират от нищо и нещата, които все пак са научили не им вършат никаква работа. На първо място, защото следва да си търсят работа в една сриваща се икономическа среда, една постоянно подменяща смисъла и функциите си работна среда и не на последно място в среда, в която просто няма нужда от толкова много трудещи се.
Съвременният свят няма нужда от тези кадри, но има нужда да въргаля студентите, учениците и техните родители около темата за придобиването на образование, защото през този прекомерно дълъг, необяснимо дълъг период, за тях се харчат средства, които те не могат да върнат. Ще го кажа съвсем директно. Докато се обучават и подготвят за бъдещите си работни позиции тези млади индивиди не произвеждат нищо, което да бъде стойностно за обществото от икономическа гледна точка. Те на практика са абсолютно безполезни, но за сметка на това за тях и във тях се наливат средства. Респективно това е принудителна загуба която в мащаба на едно семейство е съвсем приемлива, защото родителите ще направят всичко необходимо за бъдещето на децата си. Но в рамките на социото говорим за 22 години, в които новият гражданин само потребява без да дава нищо насреща. И колкото по-дълго учи един индивид толкова повече средства биват похарчени по неговата подготовка за да заеме определена социална функция и да стане полезен за обществото. Тоест през този период понеже сме хуманисти ние можем само да се радваме на този индивид.
Целта на образовението не е да произведе кадри. Целта на образованието вече е да държи децата и младежите като заложници, срещу които се дължат определени суми. До възраст, в която те самите ще станат родители и създавайки нов живот ще влязат в нов цикъл, в който вече не са повода за дълга, но са длъжниците по генерираниия нов дълг - новото ЕГН, което те ще произведат. Това е един много болен свят и всичко в него се върти около експлоатирането на самото фактическо съществуване на индивида. Всяко едно нещо свързано с нашето съществуване е повод за налог, повод за разход. И нещо повече. Когато писах разказа, за длъжника, който се разхожда с цифра над главата исках да демонстрирам този проблем. Виждам, обаче, че той трябва да бъде обяснен допълнително с прости думи човешки.
Съвсем естествено за да мога да добия хора готови да участват в този кръг аз трябва да създам илюзията, че това, което ще придобият е повече от това, което ще похарчат. Хората забравят, че системата на капитализма не се състои в свободата да работиш, да произвеждаш, да печелиш, да получиш достъп до нови пазари за стоките, които произвеждаш. Не, в тази система стоката е самият човек. Колкото повече хора имам толкова повече дълг се акумулира. Така функционира тази система и всеки път, когато се отвори възможност се добавят нови тежести към формиращият се дълг. Жив си, следователно дължиш. Това го разгледах в разказа Майка държава. Не само, дължиш и след като вече не си жив.
генерирането на дълг - психологически, икономически, социален, емоционален
С раждането си едно дете автоматично гененрира дълг, който от тук нататък ще трябва да бъде плащан. Щата любезно подарява социалните си екстри като лечение, образование и разнообразните структури помагащи за изграждането на децата като членове на обществото и въвеждането им в системата на обществената структура. Но истината е, че така наречените "освободени от данъци граждани" до своята зрялост от 18 годишна възраст генерират задължителни и нормативни разходи чрез принуда упражнена върху родителите. Чувала съм някои теоретици да казват, че даването на възможност на жените да се трудят е на практика въвеждането им в експлоатацзия за събиране на осигуровки и допълнителни данъци и това действие, което бива представено като свободи и права пред жените всъщност отнема тяхните свободи и права. А мястото на жената не било сред трудещите се. Това е частта, която ме смущава, защото тя не е вярна. Тези, които го говорят се опитват да представят движенията за равноправие между всички членове на обществото като изкуствено създадени с цел печалба от данъци. В това има логика, но частта, че това превръща жената от майка в длъжник е пресилено. На практика жените са се трудили и преди това. Но заради сексизъм и прекомерно старание да се поддържа един по-аристократичен фасон те са били ограничавани изкуствено от моралния норматив, че не трябва да се трудят. Не трябва да се трудят кои жени, обаче - онези от богатите прослойки, нали? Защото всички останали са го правели така или иначе за да могат да осигурят на децата си и семейството си препитание. Но да се върна на децата.
И само още една малка вметка. Спекулацията, че жените не са се трудили винаги ме е обърквала. Но спекулацията, че непълнолетните граждани са освободени от данъци по смисъла на това, че за тях определени обществени услуги се предоставят безплатно е меко казано грозна. Тази спекулация произтича от факта, че с раждането си и получаването на ЕГН малкото бебе бива натоварено от щата със система от задължения и тези задължения биват практически приложени върху семейството. Често ни говорят за това, че жените не раждат, защото са едни долни кариеристки, които са изгубили майчния си инстникт, но не коментират факта, че ако трябва всички правила да бъдат спазени гледането на дете излиза много скъпо. И отглеждзането на едно дете до неговата зрялост коства на семейството суми от порядъка на 150 - 300 хиляди лева. Тоест двама индивиди, които се решават на стъпката да имат едно, две или три деца трябва да имат постоянен и продължително устойчив приход, който да осигури стабилност в отглеждането на тези деца. Колко семейства имат стабилен и постоянен приход в условия на турбулентни кризи, които се застъпват една друга? Не, не е вярно, че хората на планетата главоломно се множат. Истината е съвсем различна. Демогравския срив, който се наблюдава през последните четиресет години е категоричен и съвсем тенденциозно планиран и предизвикан.
Идеята, че образованието днес е предназначено за да произведе кадри, които да заемат определени работни позиции все повече ми прилича на един лунапарк. В тази идея има всевъзможни устройства, на които да се повозиш, да те разклатят, да те уплашат и да те зарадват, но накрая излизаш от този лунапарк само и единствено разнообразен. И за това удоволствие си заплатил не просто с пари, но с житейското си време. Работните позиции, които в момента се отварят и се затварят достатъчно бързо формират необходимите кадри. Любим пример ми е инженера в европейска атомна централа, с който разговарях преди няколко години. Очарователен човек, но той не знаеше какво е "олово". Без значение какъв вид инженер е той и без значение каква длъжност заема в една атомна електроцентрала няма как той да не познава думата "олово" и няма как да не познава международно утвърденият химически знак за този елеменнт от таблицата на Менделеев, а именно "Pb". Не само, той не беше чувал името на Менделеев. Не защото всеки е длъжен да знае всичко, а защото това е едно елементарно познание за термоядрения разпад, който при нас е във втори урок в учебника по химия за 7-ми клас. Или иначе казано необходим ми е инженер за вентилация или каквото и да е друго устройство и аз нямам нужда той да познава естеството на термоядрения разпад. Аз искам той да научи, че в 8 жълтото копче се натиска веднъж, а в 11 се натиска два пъти. И дори това да е някакъв вид икономически инженер дори само от обща култура няма как да не знае думата "олово" и какво е това.
Така, че всички, които харесват или не харесват определени аспекти на образованието днес могат да погледнат на нещата през призмата на обективната цел. Аз постоянно говоря за обективната цел на нещата. Учителите не харесват отношението на родителите, родителите може да не харесват много неща в преподаването. Децата не харесват учебниците и изобщо настанало е едно голямо нехаресване. Но в същината си това образование е създадено с определена цел и я изпълнява много добре. И който не харесва нещо в образователния формат е добре дошъл да се насочи към алтернативни методи за образование. Ако системата му го позволява, разбира се.