В системата на капитализма идеята не е да работиш, да произвеждаш, да печелиш, да получиш достъп до нови пазари за стоките, които произвеждаш. Не. В тази система стоката е самият човек. Колкото повече хора имам толкова повече дълг се акумулира. Жив си, следователно дължиш. Генерирането на дълг - психологически, икономически, социален, емоционален.
И поради тази причина капитализма се изражда в монополизъм. Затова пазарите са наречени свободни, но свободно се движат само стоките и услугите на управляващата върхушка. Всичко останало пада под ударите на суров регламент. Непосилен за смаляващите се и изчезващи остатъци от средната класа. Затова вече няма средна класа. На практика тя може да съществува в едни много къси и преходни периоди, в които докато се пренаглася системата от един режим в друг по-предприемчивите или по-добре позиционираните около началството успяват да изградят микро структури. Те по условие, обаче, са обречени на провал тъй като са временно явление. На практика образуването на средна класа явно е било отчетено като сериозен проблем тъй като дори повишаването на броя на длъжниците не може да компенсира разпръскването на властта. Разрешаването на произволни хора да се сдобият с макар и малки възможности, но все пак възможности е само по себе си съвсем ненужно и тъкмо това е причината да се наблюдават такива процеси нагоре инадолу. Дори отчиследията от всяко придвижване на всяка една парична единица не може да компенсира факта, че целия капитал не е концентриран само в управляващата класа, той като с увеличаването на броя на длъжницине се увелчава и количеството на целия общ капитал. Защото тези длъжници не спират да произвеждат и това постоянно преобразеване на кредит в капитал води до потребността от време на време управляващата върхушка да отнеме принудително тези натрупвания за да запази баланса в своя полза. Театъра на демокрацията сьществува изцяло за да кара хората вярвайки в бъдещето да сътрудничат на всеки етап от завъртането на колелото. В противен случай те биха могли бидейки повече на брой от управляващите ги да поискат ново устройство на света и да го получат. Защото това е зона, в която парите и властта ще загубят своята даваща предимство сила.
Но напоследък наблюдаваме следните няколко явления, които се случват в крайните фези на завършваща жътва и конфигурирането на новия цикъл. Като начало забелязва се оттегляне от идеята, че повече хора означава по-големи печалби. Защото и разходите за овладяването и контролирането на толкова много хора са по-високи. Затова раждането на нови деца не се насърчава, дават се пари за аборти, финансово се поощряват жените, които се отказват от едно раждане. 4000 долара получаваш ако убиеш фетуса и не създадеш нов човек, чиято стойност е под 0.90 цента. Или иначе казано ако в средата на двайсти век стойността на човешкия живот е била оценявана на 160 000 долара, в края на века тя става 0.90 цента, а днес стойността на човешкият живот е -4000 долара. Да. минус 4000. Определено се върви в някаква посока и е съвсем видимо, че тя цели намаляване на популациите.
Дали концепцията е, че по-малко хора създават по-стабилна структура, респективно макар и потреблението да е по-малко печалбата от цялата обща игра е по-голяма поради липсата на прекомерни разходи за контрол и поддържане на този безумен театър. Какво ще стане ако някой се събуди един ден и каже, че всичко това е станало излишно сложно и като цяло напълно излишно като структура. Продължаването на вида има нужда от не повече от заветната цифра 500 000 000 души и отвъд тази бройка каквито и да са сценариите анализа би показал, че се излиза от стабилност. И се навлиза в сложни, скъпо струващи, времеемки структури. Структури, които са излишно хабене на енергия. Аз го поставих като въпрос в една от детските си приказки към децата. Има ли лъва полза от това да отдели цялото си време на това да регулира дейността на всички животни само за да поддържа своето първенство над тях. Защото той в крайна сметка иска те да се съобразяват с него по всички въпроси, но когато животните са много на брой цялото му житейско време и енергия и потенциал отиват за това да ги контролира. А би могъл да приеме факта, че с по-малко животни ще спести излишната енергия, която губи по поддръжката на такава сложна и тежка система.
Системата на кредитирането. На практика валутите днес са много интересно явление. Аз се постарах да обясня в романа си "Общества на абсурда" защо в едно евентуално бъдещо общество няма пари, а има кредитни линии. Днес валутите функционират повече като кредитни линии и са изградени на дългова основа, а не на основата на обезпечение. и дори да има обезпечение, то то не е задължително да се намира на твоята територия, респективно то не съществува. На хартия го има, но дефакто е откраднато и не съществува. Не само защото няма да ти бъде върнато, но и защото на този етап то също вече нищо не означава. На този етап смисъла на парите е, че те представляват кредитни линии. Говорим за дългове, но това не са дългове в същинския смисъл на думата. Това са кредитни линии, срещу които ти трябва да предоставиш реална субстанция. Дали под формата на съгласие, труд, някаква произведена материя или коридори за влияние. Нама никакво значение какво се иска да отработиш срещу кредитната линия, която ти е отпусната. И няма никакво значение дали ще кажеш, че си получил заплата за труда си през изминалия месец като контрааргумент, че субстанцията се е появила преди кредитната линия. Самите пари са кредитна линия и заплатата, която работодателя ти дава е просто едно парче от тази кредитна линия. Защото самите пари макар и конвертируеми могат да бъдат разменени или за някакви субстанции или за други кредитни линии отпуснати в други държави-територии-феодалии. Размяната на един кредит за друг кредит не го прави по-малко кредит. Единственото смислено нещо, което можеш да направиш с парите е да ги обърнеш в предметни блага, субстанции полезни по някакъв начин за съществуванто ти или в услуги, които също ще подобрят по някакъв начин съществуването ти. И това са единствените моменти, в които парите имат някакъв смисъл. Отвъд този момент те са едно голямо нищо. цифри, които в дълбокият си смисъл и по силата на начина, по който са генерирани представляват една облигация трансформирана в кредит.
И тук трябва да обърнем внимание на това, че кредитните линии, които ни са отпуснати за да можем ние помежду си да функционираме по някакъв начин имат стойност в рамките на националните държави. Аз не съм финансист, но ако бях сигурно щях да мога да кажа познавайки в дълбочина и монетарните системи и полит икономическите, гео икономическите и други над регионални процеси кои валути в кои моменти са изяло кледитна линия, кои са хибридна форма и кои валути са успявали за какви периоди от време да бъдат обезпечени, което ги превръща в реални пари, а не в кредитна линия. Ако въобще им влияе това дали са подплатени или не са от предметна стойност в злато. Защото така или иначе облигационният лист банкнота, самата копюра, е форма на кредитна лиия дори когато е подплатена с обезпечение. Притежавайки пари ти нищо не притежаваш с оглед на дребната подробност, че някой може просто да закрие тази линия и ти държиш в ръцете си хартия без стойност.
Идеята за божествения ареал на онези, които ръководят тези процеси е много ясна. Те ще кажат: Ние ви разрешаваме да живеете, даваме ви средствата да го правите и когато решим да оттеглим разрешението си вие трябва да сътрудничите. Ние ви отпускаме кредитни линии. И питаме защо да не можем да променим изцяло системата? Ние няма да променим много, защото вие и сега сте феодализирани. Но ние предлагаме да построим система по-компактна, по-устойчива и по-лесна за контролиране.
Е, от време на време си позволяваме такива размишления. Няма нищо лошо в това да сме наясно, че не ние решаваме какво ще бъде нашето бъдеще. Но ние можем да се борим за детайлите. До там ни стигат силите. И това не е малко, защото сме много на брой. Броя на хората винаги е бил от значение. Дали наистина днес този брой не е поставен под размисъл, преоценка и пренастройване. Прави са хората, които говорят по тези теми. Въпросът е цивилизационен.