Разказа "Г-н Милин" е публикуван във вестник Дума и впоследствие в списание "108 А" на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Разказа е основа за студентски филм "Колекционерът".
Уличката беше пуста, но пълна с живот. Листата падаха и реейки се във въздуха създаваха живи, шаващи и дишащи сенки по стените на къщите. Магията на вечерта бе в надигналия се на шумен протест вятър - на мигове сякаш свиреп и неукротим, а от време на време дори примирено гневен. Това е нощ, която мъчно се вписва в очертанията на късия нощен разказ, още по-трудно на листа. Гнева на небето и природата въплътени в града и душата на човека. Една мисъл, едно видение, един човек - господин Милин.
Господин Милин се прибираше от Някъде с тефтера си в ръка. Той се спря между две улични лампи, на десетина метра от входа си и погледна към потъмняващото небе. Беше навлязло в наситените тъмни тонове на синия цвят и облаците, отразяващи светлините на
града образуваха лека бяла пелена на този прекрасен фон. Г-н Милин се връщаше от летищего. Той беше истински фен със истинско хоби. Внезапно Той чу отчаяните викове на жена. "Помощ" крещеше тя макар и приглушено. Милин веднага се отправи към мястото, от където му се струваше, че идва звука. Повървя малко натам и чу трополене и шум като от боричкане в двора в ляво. За миг се замисли дали да влезе, но колебанието му бе сякаш разрязано от решителната мисъл да постъпи правилно. Той се втурна по пътеката с решителност и можем да кажем дори смелост.
Когато влезе в двора веднага видя двойката - изнасилвач и жертва. Закова ги с орловия си поглед на място и се отправи дирекно натам. Като го видя жената направи опит да извика радостно, но не успя заради ръката на похитителя, който точно в този момент й удари шамар, за да я сплаши. Милин де приближи, спря на около метър разстояние наведе се леко и съвсем спокойно попита:
- Извинете ме, може ли един автограф?
Изнасилвачът се вдигна от жената, извади нож и му изсъска:
- Махай се или ще те накълцам на парчета! - Милин отскочи леко в страни и отново помоли:
- Аз само автограф искам, никога не съм срещал изнасилвач... така де, в действие, простете...
Жената се надигна за да се опита да избяга, но ножът беше размахан и в нейна посока. Тя се спря и отново послушно легна на земята.
- Ще те накълцам, бе кретен! Махай се от тука!
- Не, аз... Аз съм колекционер, имам автографи много известни хора...
- Да се махаш от тука, че ми кипваш парата!
- Вие не разбирате... Искам да сложа вашият автограф до този на Сегал... - похитителя се замисли и след секунда-две попита:
- На кого още имаш?
- Ами имам на всички известни хора, които са идвали в България, така де... Не искам да бъда нескромен, но Жан Клод Ван-Дам даже ми написа нещо от типа на "Със опитомена сила" не помня точно...
- Я? - похитителя се приближи и поиска да види. - Тука е тъмно... чакай имам запалка... - и той я извади и щракна, Милин започна да прелиства страниците:
- Ето я Мадона... - Жената се надигна и се приближи да види: - взех го, когато ходих в Италия.
- Я? - тя надвеси глава до техните и започна да разглежда с жив интерес автографите.
- Джон Бон Джови... - погледна я Милин.
- Скъпа, дръпни се ако обичаш... - изнасилвачът побутна леко жената и се надвеси на свой ред над тетрадката.
- Какъв изнасилвач си ти, бе!? - Милин заклати разочаровано глава - Няма да се подписваш в мойта книга! - и той я затвори и я дръпна настрана като малко дете.
- Я дай тука книгата, че ще те накълцам!
- А... не! Ти дори тая жена още не си изнасилил!
- Дай да се подпиша до Сегал!
- Не си си свършил още работата! - Милин се опъваше.
- Дай, дай - подхвана и жената - ще ме изнасили...
- Да! Давай тука книгата!
- Ма какво изнасилване ще е ако тя е съгласна!? Нещо много се оплескахте вие!
- Не е съгласна! Ей! - изсъска похитителя на Милин и вдигна ножа на нивото на очите.
- Добре, но после искам да си продължите! - и той даде книгата като я отвори на страницата на Сегал. - Ето тука се подпиши. - похитителя завъртя един измислен подпис като женска финтифлюшка:
- Готово! - каза сияйно и Милин му дръпна книгата:
- Не ми рисувай усмивчици по книгата, бе!
- Я да видя! - обади се жената и пак се навря над тетрадката.
- Айде сега... да ви видя...
- Ела тука! - подкани изнасилвача жената и тя отиде при него. - Лягай тука - тя легна, той й вдигна полата и започна да я опипва. Оттук, пък оттам, пък наляво, пък на дясно... Жената се притесни, че няма да стане и започна да му помага като си свали блузата, но и така не стана.
- Не мога, пречеш ми, махни се... - промърмори изнасилвача.
- Е как ще видя като се махна?!
- Ми няма да видиш! - сопна се жената - айде махай се! Да пробваме пак, а? - обърна се тя към похитителя си.
- Айде чупката! - извика и изнасилвача и милин запелтечи:
- Ама, ама...
- Махни се от тука бе чешит! Не виждаш ли, че ми провървя с мадамата!
- Ама това не е изнасилване!
- Я дим да те няма! - скочи отново с ножа в ръка изнасилвача и Милин си плю на петите. Като излезе на улицата извади тетрадката, отвори на страницата, поцъка малко, потърка брадичка с ръка пък взе, че дописа "Импотентна работа!", после дописа "Слаб изнасилвач", после "Каръшка история" пък после се ядоса и се отправи към къщи. Светлините продължиха да шарят по фасадите на сградите, а от двора се чу кикот и двете сенки се отправиха към някое по-топло и уютно местенце.
Този разказ е част от книгата "Кабинковият лифт" - можете да закупите тук.