Из "Общества на Абсурда"
И в този смисъл като прочетох формулировката на Вирхов за федерацията от клетъчни държави вътре в организъма ми стана приятно и ми се прииска да кажа няколко думи за него. Долните редове са взети от статии и материали, както иизвадки от текста на Енгелс като обръщам внимание, че не малка част от коментарите, които прочетох за трудовете му не са особено ласкателни. Не всички учени са съгласни с него и може би е хубаво това, че макар и в областта на изкуството съм обрисувала картина, която той преди повече от 150 години е описвал от гледна точка на науката.
---
Ф. Енгелс отдавна отбелязва негативните страни на учението на Вирхов. В предговора към второто издание на Anti-Duhring Енгелс пише: „... Преди много години Вирхов беше принуден, в резултат на откриването на клетката, да разложи единството на животинския индивид във федерация от клетъчни държави - което е по-прогресивно от естествено-научно и диалектическо по природа."
Вирхов без колебание заявява: „първата нужда от правилно тълкуване е, че човек трябва да отхвърли приказното единство, да има предвид отделни части, клетки, като причина за съществуването” (1898, с. 11). Така организмът напълно се разлага на клетки, превърнати в набор от "клетъчни територии". „Всяко животно“, казва Вирхов, „е сбор от жизнени единици, всяка от които има пълното качество на живот“ (1859, стр. 12). Нещо повече: според Вирхов „всяка съставна част от живия организъм има особен живот, свой собствен vitam propriam” (1898, с. 10). „Напълно развит организъм се изгражда от еднакви и разнородни части; тяхната хармонична дейност създава впечатление за единство на целия организъм, което в действителност не е”, учи Вирхов (1898
„Клетката – заявява той – наистина е последният морфологичен елемент на всички живи тела и ние нямаме право да търсим жизнена дейност извън нея”, 1859.
Вирхов патетично заявява: „Клетката, която храни, която, както се казва сега, смила, която се движи, която отделя - да, това е точно човек и освен това активен , активна личност, а нейната дейност не е просто продукт на външно влияние, а продукт на вътрешни явления, свързани с продължаването на живота”
---
Ф. Енгелс отдавна отбелязва негативните страни на учението на Вирхов. В предговора към второто издание на Anti-Duhring Енгелс пише: „... Преди много години Вирхов беше принуден, в резултат на откриването на клетката, да разложи единството на животинския индивид във федерация от клетъчни държави - което е по-прогресивно от естествено-научно и диалектическо по природа."
Вирхов без колебание заявява: „първата нужда от правилно тълкуване е, че човек трябва да отхвърли приказното единство, да има предвид отделни части, клетки, като причина за съществуването” (1898, с. 11). Така организмът напълно се разлага на клетки, превърнати в набор от "клетъчни територии". „Всяко животно“, казва Вирхов, „е сбор от жизнени единици, всяка от които има пълното качество на живот“ (1859, стр. 12). Нещо повече: според Вирхов „всяка съставна част от живия организъм има особен живот, свой собствен vitam propriam” (1898, с. 10). „Напълно развит организъм се изгражда от еднакви и разнородни части; тяхната хармонична дейност създава впечатление за единство на целия организъм, което в действителност не е”, учи Вирхов (1898
„Клетката – заявява той – наистина е последният морфологичен елемент на всички живи тела и ние нямаме право да търсим жизнена дейност извън нея”, 1859.
Вирхов патетично заявява: „Клетката, която храни, която, както се казва сега, смила, която се движи, която отделя - да, това е точно човек и освен това активен , активна личност, а нейната дейност не е просто продукт на външно влияние, а продукт на вътрешни явления, свързани с продължаването на живота”
---
На мен, обаче, концепцията на Вирхов ми се вижда особено интересна и мисля, че мога да й отделя още поле за размисъл или поне на една малка част от концепцията му във втора част на романа, където има много място за разговор над естеството на материята съставляваща това нещо, което ние наричаме наше тяло. И изобщо стремежа към овладяване на енергията в това наше тяло. Дори мога да кажа, че овладяването на енергията, изолирането на начина на функциониране на прехода от едни енергии към други винаги е било предмет на огромен интерес от страна на хората. Ето защо по стъпките на науката и хипотезата моят роман придобира още по-голямо основание да търси отговорите на въпросите, които си е поставил.
Ние често питаме защо се случват едни или други казуалности. Търсим основателни причини, търсим обяснение за явленията, за причинителят на определена социално политическа или гео политическа динамика и на края на деня сме длъжни да признаем, че това, което наблюдаваме като резултат е сложна амалгама от пресичане на причини свързани с оптимизиране на разходите/загуби от страна на едни, повишаване на пчалбата/власт от страна на други и чист човешки каприз и екстравагантност от страна на трети. Там в този вертеп от интереси се добива и резултата - това, което ние като обикновени граждани успяваме да регистрираме, че се случва. Защото за огромна част от събитията дори не знаем. Няма как и да разберем. Те се осъществяват на други нива на играта, до които ние нямаме достъп.
Въпреки, че много ми се иска да разкажа повече за тези неща още във втора част ще оставя по-интересният и вълуващ сегмент за третата част "Кускута", в която енергията на живота и нейното преминаване през пространствено времевия континуум ще е поставена под обстрела на страшно много въпроси. Най-хубавото нещо в тези мои романи е, че те се сляха в една хармонична и едновременно с това разхвърляна действителност по такъв начин, че позволяват постоянни допълнения и доуточнения. Експериментът не е завършил, защото животът, това е самото естество на експеримента. И няма да излъжа ако кажа, че флиртувам с идеята преди да завърша трилогията да напиша една от "предисториите й" като отделен канал влачещ със себе си верига от причинно следствени връзки обясняващи страшно много от нещата в основната история.
