Приказка за Моцарт
Тази приказка разказва историята на едно лабораторното същество Моцарт, чиито емоции могат да влияят на времето. Когато е тъжен навън вали, когато е щастлив времето е прекрасно. Но още в началото Моцарт губи най-добрия си приятел Лъки. Приказката започва тъжно за него, но до края той не само успява да изживее много нови за него емоции, но и стига до положителен край. Приказката поставя въпроса за уникалността на всеки един от нас. Поставя въпроса за приятелството, което не може да бъде имитирано, клонирано и повторено. Има го веднъж и е възможно дори между същите хора да не се зароди втори път.
Всяко дете има право на детство. Всяко дете е добре дошло в света на приказките и измишльотините. Там, където фантазията може да се развихри и абсолютно всичко е възможно.
В рамките на тази приказка са включени още няколко истории за деца. Една от тях е приказката за Ами - дете от виртуалния свят, което се запознава благодарение на един дребен номер от страна на духа на приказките с две нормални деца. Ами разбира, че това, което е прочел във виртуалните библиотеки за приказките и света на приказките не е всичко и пожелава да се запознае с духа на приказките.
Тази книга обръща много голямо внимание на любовта на Моцарт към книгите. Отношението му към тях е ексцентрично и на пръв поглед шашаво, но като всяко дете и той има право на няколко дребни каприза, няколко щури хулиганства и то винаги с добра цел. Моцарт е книга, която на пръв поглед изглежда по-сериозна от останалите в поредицата, но държи своето място като история за деца. Приказката съдържа и няколко по-малки и весели истории, които поставят въпроси към теми като подигравката и онова, което ние наричаме "лъжливото овчарче".
Приказка за Моцарт
Приказка за подигравките на лъва и слона
Приказка за лек инцидент с парна баня
Приказка за най-тежкия случай
Приказка за Ами
