Камишибай по приказката за "Един самотен херц"

 

Нещата, които ни карат да се усмихваме, Хелиана Стоичкова

Нещата, които ни карат да се усмихваме

Приказката представя един град, в който хората притежават уникални гласове. Но тишината се опитва да ги заглуши като през силата на властта започва да им налага какво могат да говорят, пеят и изразяват. Стига се до ситуация, в която почти всичко е забранено. Ще победи ли стремежа им към благодвучие и желанието им да изразяват свободно мислите си, да пеят и свирят свободно музиката, която обичат?

Приказката е за деца над 8 годишна възраст, които обичат приключенията и битката с голямото зло, в този случай представено в лицето на тешината, която се опитва да завладее всичко. По пътя си г-н Солтон се среща с духа на идеите, някой, който се появява от време на време за да направи специален подарък на хората. Да посее зрънцето на вдахновението, любовта към красивото и любовта към живота. В тази приказка се запознаваме и с причудливия диригент, който всички обичат. Човек, който добре помни кое е ценно за хората и как да се съхрани пламъка за да могат да останат себе си.

В тази приказка има и по-малки истории, които се занимават с това какво е пиано и форте, какво е херц, какво е хармонията. Какво е да обичаш да интерпретираш, да имаш въображение и много други въпроси разгледани през света на нотите и музиката.

Приказка за нещата, които ни карат да се усмихваме
Приказка за Пиано и Форте
История за интерпретацията
Приказка на ръба на нотите
За един самотен херц и хармонията

Повече за приказката "Нещата, които ни карат да се усмихваме", Хелиана Стоичкова

 

В един прекрасен град, където хармонията е обхванала всичко и хората са намерили спокойствието и радостта от живота в това да изразяват свободно своите идеи се случва нещо много неочаквано. Началството внезапно започва да въвежда ограничения кой кога може да говори и за какво може да говори докато града не изпада в състояние на вечерн час и куп, на пръв поглед, излишни ограничения. И там, в този странен нов ред господин Солтон изпада за отрицателно време в ситуация и се забърква в нарушения, за които сам не е подозирал че съществуват. 

Приказката е сериозна и е предназначена за по-големи деца над 7-8 годишна възраст. В нея образите са представени със своите "уникални гласове" и инструменти като през цялото време нещата се представят през призмата на музиката, но на не малко места се говори за "всичко онова, което ни прави хора" - да чувстваме, да мечтаем, да мислим, да пренасяме със себе си разнообразни идеи като музикални, философски и други.

В приказката се говори за зараждащата се любов между господин Солтон и неговата съседка Сиси, които през езика на изкуството откриват едно по детски невинно взаимно харесване. И в търсене на справедливост и старата красота на света, който са познавали те откриват отново всички онези неща, които карат човек да се усмихва. Ако това беше книга за възрастни тя щеше да се разпростре над многогбройните изражения на това, което ни кара да се усмихваме. В тази книга, обаче, нещата са поднесени по-семпло и е обърнато внимание на някои термини от музиката. Какво е "пиано и форте, херц, хармония"... Неща, които са част от магията на нашата голяма приказка. 

Илюстрации от "Нещата, които ни карат да се усмихваме", Хелиана Стоичкова

 

Нещата, които ни карат да се усмихваме, Хелиана Стоичкова

Съдържание:

Приказка за нещата, които ни карат да се усмихваме
Приказка за Пиано и Форте
История за интерпретацията
Приказка на ръба на нотите
За един самотен херц и хармонията

Автор Хелиана Стоичкова
Илюстратор Хелиана Стоичкова

ISBN 978-619-7598-20-9

Формат 23.5 / 16.5
Корица мека
Илюстрации черно-бели
Страници 80 стр.
Жанр детска приказка