Казино Роял, Хелиана Стоичкова

Симеонов пристъпи напрегнато и като видя, че се изписа неговият номер отвори вратата и влезе в тесен коридор, който го отведе в зала. Ами да, помисли си той. Това са някогашните студия на телевизията. Посредата имаше прозрачна стойка и всички прожектори бяха насочени към нея. В дъното имаше подиум, а на него двама мъже и една жена, които го го поканиха да застане зад стойката.
- Тук сте за да подпишете лично гражданският си договор.
- Може ли да попитам? Аз съм гражданин и като такъв съм учасник в социалният договор. Защо трябва да го подписвам?
- Защото щата иска да е сигурен, че вашите права са защитени и вие сте информиран за тях. Започваме: Вие сте човек.
- Да?
- Вие имате права като човек. И тези права се конституират от вашите задължения. Моля донесете договора в хартиено копие.
Влезе хилаво момиче, което едвам носеше огромна папка. Договора.
- Подпишете на последната страница и сме готови.
- Но какво е това?
- Това са вашите права и задължения по силата на този договор.
- Но аз трябва да го прочета преди да го подпиша!
- Ще си го четете вкъщи. Той включва подробно описание на вашите задължения като индивид, като член на обществото, като родител и така нататък в разделите е описано всичко.
- Но аз нямам деца.
- Ако се сдобиете с деца има цял раздел какви са вашите задължения.
- Защо главата с права е толкова кратка? Излиза, че ако правя нещо се появяват задължения, ако притежавам също. Ами аз не искам да притежавам нищо и няма да правя нищо. Не искам да подписвам това нещо. Какви са ми правата?
- Правото да имате задължения. Дебит, кредит. Това са сложни икономически понятия. Дори да не притежавате нищо ако не правите нищо все пак ще трупате ангажименти и задължения по смисъла на това, че сте човек. И ще загубите правата си на човек. Можете да бъдете изяден например.
- Ще поема риска. Моля да ме пишете куче.
- Не може. Квотата за кучета е изчерпана.
- Петел тогава.
- Насрочени са за евтаназиране.
- Котка. Градска котка.
- Вече няма котки в градовете.
- Пишете ме дива европейска котка.
- Защитен вид. Не можете да попаднете в група на защитен вид.
- Пишете ме дъб.
- И някой да си запали печката с вас? Какво разхищение на калории.
- Роза?
- В какъв цвят ще цъфтите?
- Червен.
- Имаме квота за пъстра маслодайна роза.
- Ще се боядисам.
- Ами ако някой ви откъсне?
- Ще го обоцкам по пръстчетата.
- Много сте упорит. Признавам ви го. - Спря се мъжа, който до този момент водеше разговора, а момичето пусна тежкия договор на земята и излезе.
- Аз просто искам да живея в свят, който не очаква постоянно нещо от мен. И аз имам нужда от спокойствие. - Симеонов вдигна договора и като го разтвори зачете: - "функция на белия дроб. Белия дроб трябва да поема не по-малко кислород от количеството необходимо на организма. Ако той не функционира правилно..." - Симеонов се зачете в текста и млъкна като само движеше пръста си по редовете, а очите му забиха на фразата "принудителна интубация". Той вдигна очи и ги погледна с ужас - Какво подяволите е това нещо?!
- Хайде сега, не се правете. И досега е било така. Просто някой си е направил труда да го събере и систематизира. Не е кой знае какво. Един подпис и всичко си продължава по старо му. Какво си мислите, че някой е седнал да си измисля нови неща и тайно ги е намушкал вътре? Всичко отдавна е измислено. Всяко движение на човека води до дивидент и отчисления от дивидента. Всяко движение на ресурси води до отчисления от стойността им. Нищо не е променено, всичко си е същото. Но сега можете да живеете информирано. Без изненади, без недомлъвки, без ситен текст под линия, който променя нещата.
- Май е по-добре да съм роза.
- Много добре. Имате обет за мълчание с корекция на гласните струни, квота за вода, слънце и фотосинтеза.
- Фотосинтеза? - Симеонов вдигна учудено ръце, а мъжа в комисията си свали очилата и ги метна на масата пред себе си.
- Да, фотосинтеза. Ако не преработвате въглероден диоксид как ще живеете? Разберете веднъж за винаги. Казиното винаги печели. - Той се спря и се загледа в разочарования Симеонов. - Е, искате ли да бъдете човек?
- Не, но... Да...

Съдържание "Кабинковият лифт"

Книгата "Кабинковият лифт" излиза през 2018 г. с промяна в заглавиено. Работното заглавие беше "Бубарак", но след промяната на някои от разказите в нея се появи и новото й име.

Към магазин

Съдържание:

Г-н Шибиринов - публикуван от сп. Везни
Писма до Стефан
Паяка Рогач
Електрически ръце
Родина
Гана По - продължението
Фикус, но не Бенджамин
Земетресение - публикуван от в. Дума
Сашо Пингвина - публикуван от в. Дума
Сектор С
Бубарак
По прякор Бушоните
Кабинка 7
Доктор "уши, нос гърло"
Апартамента
Майка държава - публикуван от в. Дума
Французката Пътка
Малинка
Въта и Надежда
Г-н Милин - публикуван от в. Дума и сп. 108 А
То
Неочаквана среща
Викат ми Печката
Ябълка садена от татко
Романтика - публикуван от в. Дума 
ОТМ
Кредити
Да овладееш въздуха си
Докси
Т5
Еволюционен шут
Изкуплението - публикуван от в. Труд
Кабинковият лифт
Ново начало

Doxy, short story from the book "The cabin lift"

 

Deoxyribonucleic acid or briefly as we call it Doxy. A project that I gave most of my life to in an amazing and dedicated adventure. And as I am waiting for the rest of my food I don’t believe what I’m seeing:

- Lucy, take your fork out of my plate! – He continues to dig in it and keeps looking at me meaningfully.

- You will never marry – mocks me - You are the oldest spinster that I know.

- I don’t care what you think and I want my food back. Sara, please. – I turn to the waitress – Bring me one more of that. What was it…

-This is spinach with three types of cheese on top of potato mash with…

I wave my hand at her. If my genetic material has to record every word of this long titled meal I will turn into a cooking book. Lucy looks at me with this mock look. There is nothing to look at, he is far behind with the data I asked for and on top of that he is picking in my plate. I push his hand while he’s trying to write on my notebook but he is very pushy.

- Old… Very old…

I don’t care what he thinks. Doxy is enough for me and I know why he is so playful today. He knows we cracked the code good and right now we are copying the key to send it to everyone. This morning we had a successful experiment and while the data is uploaded on the server we are taking a quick meal. Paul and Valery already know and gave us their part. Today we are sending them the successful data from this morning and this quest is taking in an absolutely new direction. But just one more…

- Oh! – Screams Lucy as I take the needle out of his arm – Have you gone mad?!

- Don’t you want to see what you recorded while we ate?

We enter the lab and I place needle in the probe, it places the probe in the reader, the reader in the device – it all goes as slow as a caterpillar. I take the probe out and push it to the next step.

- Who programed that?! – Lucy is waving his head – Don’t make me look like some Waco, just run the backup. 100 impulses. Wait a bit…

Just for a moment the computer is busted, the screen is totally dead. But just a moment, one more and… The screen starts rolling with data.

- I’m getting it! Come on monkey, show me what you’ve got downloaded! Lucy, I am activating Doxy, it is working…

We are looking at the heavily scratched image of my face. Flipped of Corse. Why flipped I still don’t know and you can hear the voice of Lucy like in a slow motion sound “o-o-old, very-y old..”

- We did it! We did it! – He is screaming in joy. We extracted a memory directly from his DNA, directly from his body, from one cell. I am crying and I just can’t stop the tears from falling.

- Come on Doxy, let’s see what he did in the morning, you monkey… - the decoder is scrolling in a very strange way jumping through, skipping moments but showing images. Slightly damaged but visible. The column with the data flow keeps writing down everything – numbers, signs. – Lucy, I can tell you what you had for breakfast, man…

                He looks at the screen with his eyes full of tears.

- Should I send the data to Paul?

- Send it to everyone!

This is a celebration day! It is so good that we went to eat spinach with, I just can’t forget it, with three types of cheese on top of potato mash. This is what I am talking about. If I can remember actively so many things I can imagine what I have recorded in my DNA. Doxy can tell me what dream I had while I was sleeping, it can tell me what I had for breakfast 22 years ago on 6^th of May. Dixy can tell me what my grandfather told my grandmother while he was hitting on her. It is an unusual treasure, isn’t it?  Doxy can go back so far in time that in just a few months we can download the whole history of our kind not only back to Mesopotamia but probably to the beginning. Who knows, I might see the memories of Lucy 80 000 years ago. This unique chain carries such an immense amount of information that even we don’t know what we will find there. But this is not the biggest find we discovered. Valery has a probe of a chain which is from out of space. It is as if they have given you a flash memory, on which you know you may find the history of the whole universe. And all that stands between you and this treasure is Doxy. The decoder I gave my life to.  

- Lucy, grab a copy of the successful probe and deposit it in the archive upstairs.

- Yes, boss. – He goes out as I am filling my bag with stacks of paper sheets with useful data. The information is being sent to Valery and Paul. I can even see that I have a message that Valery will be waiting for us at the airport.

I go down the stairs and I tell Lucy I will be waiting for him at the parking. I reach the car and suddenly a burst of pain cuts through my body. It burns me. I fall under the weight of the stupid bag. Did someone just kill me? Am I dying? Who is this?

- The world is 6000 years old! The earth is flat! This is the only truth.

He pulls the bag with the folders from my hands and I am starting to laugh. It is so hard for me because my body is fighting it.

- This is your problem. You are so far behind. Each cell in my body stores the image of your face. Each cell in your body keeps the history of your ancestors. How far do you think you will get?

He is looking at me. It is time to go. At least I lived. Lucy tells me I’m old. Valery, I don’t feel that old…

Коментари на читатели за книгата "Кабинковият лифт"

"Взех да се притеснявам да не ме изгонят от групата поради липса на публикация с котка. Чета "Кабинковият лифт" на Хелиана Стоичкова. Къси разкази описващи "букет от шашави хора с още по-шашави представи за живота". Разказите са разнообразни а хумора често е на границата на абсурда. Не прилича на нищо друго което съм чел и определено ми харесва."
Николай Сотиров

Илюстрация от Ангел Шарков по разказа "Фикус, но не бенджамин"

Илюстрация от Ангел Шарков по разказа "Фикус, но не бенджамин" от книгата Кабинковият лифт.

Ябълка садена от татко, разказ Хелиана Стоичкова

Райна затвори бавно вратата и с тихи стъпки отиде до кухнята, където отвори второто чекмедже, извади кутия с хапчета и си взе едно розово. На кутията пишеше „Първа помощ“, а хапчетата вътре бяга разделени на сектори по цветове като на всеки сектор пишеше „главоболие“, „силен стрес“, „високо кръвно“, „силна болка“ и т.н.

Тя отиде до чешмата, наля си вода и глътна хапчето. Не беше оставила чашата до мивката и на вратата се звънна като се чу гласа на жена:

- Инспектор четвърта степен на рутинна проверка. Отворете вратата.

Райна се приближи и отвори вратата.

- Заповядайте. Но ще ви помоля да бъдем по-тихи, тъй като съпруга ми си почива.

- Няма проблем. – Инспекторката влезна навътре, а след нея вървеше русо момче на не повече от петнайсет, което носеше камера на рамото си и таблет на лявата ръка като постоянно пишеше нещо върху него. Инспекторката влезна в кухнята и спря до една бегония. Вдигна устройство с широк екран, което сканира растението. – Виждам, че тази бегония тубероза е лицензирана. Имате ли домашни любимци?

- Котка.  – Райна се поколеба – Две, възрастни котки с временно разрешително.

- Кучета имате ли? – Инспекторката сканира няколко стръка магданоз в една чаша и я погледна внезапно. – Този магданоз е с изтекъл срок на годност миналата година.

- Аз го сложих във вода и той още не е увяхнал. Не зная защо...

- Аз ще ви кажа. Алчните търговци са го прихванали и ви го продават без да имат разрешително за него. – Тя се обърна към русото момче, което я гледаше с хлъднокръвно безразличие. – Запиши проверка на производителя и на търговеца. Това е безобразие и ще платят скъпо. Не чух за кучето.

- Приспахме го. Беше с временно разрешително, но то изтече през февруари. Мъжът ми го закара при ветеринаря и...

- Искам да видя двора. – Инспекторката отвори вратата на верандата и излезна на двора като по пътя сканираше различни растения.  – Тези петунии дават лоши показания, поливайте ги само сутрин. И им сложете хумустим за да растат по-добре.

Райна кимаше с глава, а инспекторката слзна в тревата и като свали датчика огледа безизразно двора. Тишийната стана неловка и Райна се опита да я разчупи:

- Имам невероятна градина с орхидеи. Фаленопсисите ми са ходили на изложба.

- Не ме интересува вашата изложба. От сега мога да ви кажа, че ще се направя на ударена за тиквата, която сте насадили под онези дъски там, но не съм сляпа. Пълно е с нарушения. Виждам краставица скрита сред онези космоси там. Имате квота за 5 нелицензирани корена, вие отглеждате девет. Видях и шест седмични домати зад перуниките. Перувниките ви са лицензирани, но ако ги снимам ще излезне истината, нали? Хибрид са. Кой ви дава право да си създавате хибриди?

- От пчелите е. Не мога да ги спра да опрашват...

- Тия ги разказвай а някой друг. Пчелите отдавна не правят нищо като хората. Това са ви 4 допълнителни кредита за новия сорт. Или го вадите на секундата и го товаря за проверка в лабораторията. Тази ябълка е с изтекъл лиценз, след плододаване да се отсече.

- Но тя е садена от татко.

- Добре, ще изпратя екип утре да я отсече за да ви спестя агонията. И тази дюла. Мислите, че ни виждам ашладисаната круша върху нея. За идиоти ни мислите, а? До тук мога да ви съставя такъв акт, че  ще забравите за нелицензираните семена завинаги.

- Но какво да направя като са толкова скъпи. Една капсула за едно растение е по-скъпа от всичко, което дори хибридните сортове могат да дада като добив. По-евтино е да си ги купиш зеленчуците от магазина.

- Ами купувайте си ги от магазина. Какво, да се отровите ли искате?! Знаете ли какво отглеждате, знаете ли какъв ви е произхода на семената? За какво мислите, че е всичко това. Ако не сме ние да ви пазим ще се изтровите. Държите се като малки деца. Засрамете се. Аз ли да ви пазя. – Инспекторката се задъха и под мишниците й започна да се образува топла влага. – Влизам оня ден в двора на една, гледа патладжани. Ма, казвам, това е забранено със закон няма да ви казвам от кога. А тя ми казва, че не знаела. Казвам й това е отровно, бе. Не знаеш ли, че е отровно. И докато го кажа една кокошка тръгва да тича между краката ми. Едва не ме накълва. Салмонела ще си докара. Това няма оправяне. Ако й напиша всичко, което видях, ще й вземат и къщата. Какви сте такива бе хора?! Нямате ли поне малко инстинкт за самосъхранение!

В този момент мъжа на Райна изкочи от точилка в ръка

- Крадци, убийци! Да ми се махате от къщата или ще ви избия всичките!

Райна се спусна към него и се опита да го възпре, но той продължи да крещи като размахваше точилката.

- Главичките ще ви размажа. Първо направихте квоти. Вие ще произвеждате не повече от 4 тона касис, не повече от 40 тона череши.  Махнахте националния ни стандарт. Напълнихте хрантата с химикали! После унищожихте депозитите със семена. После започнахте да ни набутвате вашите ГМО семена, модифицирани култури, които не дават семе. Трябва да купуваш всяка семка. После забранихте семената, които си имахме за да ни накарате да загубим всичко.

- Я стига вече! – Опита се да го прекъсне инспекторката. – Глобата за тормоз над длъжностно лице може и до затвор да стигне.

- Завор ли? Че това какво е! Или ще ви ям боклудживите зеленчуци пълни с полимери или ще ви плащам глоби. Да ви плюя на новия свят. За нищо не ставате. Да си омиташ дебелия задник от двора ми преди да съм те пребил с тая тояга.

- Ще извикам органите на реда.

- Айде викай, ще ти е последното викане. Кълна се.

- Моля те, успокой се. – Радка едвам го удържаше. – Всичко ще им дам. Моля ти се..

- Не се напъвайте госпожо. Съпруга ви явно не знае, че сме тук за да го пазим от него самия. Очевидно имате нужда от защита. Ще ви изпратя и комисия за семейното насилие. Като гледам...

- Ах ти гадино ниедна, да се махаш от тука веднага! – Райна не можеше повече да го удържа и той се спусна с тоягата след инспекторката. Тя побягна като подплашен плъх, а младият й сътрудник побягна в обратна посока. В дъното на двора инспекторката спря зад ореха и задъхано зацвърча:

- И този орех да се отсече. Всичко тука ще се отсече! – Крещеше фалцетно тя докато надничаше зад дънера.

- Главата ще ти отсека, гнида такава... – Той лашкаше с тоягата по ореха, а Райна седна на земята и започна да плаче. Че то това живот ли беше...

Този разказ е част от книгата "Кабинковият лифт" - можете да закупите тук.

З разказа "Кредити", Хелиана Стоичкова

В недалечното бъдеще... Да, ние живеем в ера, в която миналото, бъдещето и настоящето са се преплели в интересен и вълнуващ танц. Технологично вече сме там, емоционално сме тук, а се държим често като средновековни хора. Затова в книгата "Кабинковият лифт" има и такива истории - някъде в близкото бъдеще...
...сме се научили да разпъваме пространството за да добавим квадратура към жилищата си. Но сме същите сладури, каквито винаги сме били. Коя, подяволите, е Ани?!

Разказът "Т5" - отвъд биологията

Разказът "Т5" ми е много на сърце. В него съм се закачила с нашата природа да предадем информацията нататък - може би единственият установен смисъл на съществуването ни. Отвъд него всички сме свободни да се наслаждаваме на живота както ни харесва.
Какъв щеше да бъде света ако ние хората можехме да "проектираме" децата си такива каквито си представяме, че трябва да бъдат. Не бихме могли, не е присъщо на нашия вид. Но един друг вид започва своя живот и той може да го постигне...
Разказът е в книгата "Кабинковия лифт".
Хелиана Стоичкова

Е-книга Електрически ръце, къси разкази

Електронна книга подходяща за четене на електронни устройства като телефони, таблети и др. Съдържа 12 истории, специално подбрани от печатното издание "Кабинковият лифт".
Съдържание:

Електрически ръце
Фикус, но не Бенджамин
Сашо Пингвина - публикуван от в. Дума
Сектор С
Французката Пътка
Г-н Милин - публикуван от в. Дума и сп. 108 А
Ябълка садена от татко
Кредити
Да овладееш въздуха си
Докси
Т5
Еволюционен шут

Разказа " Романтика"

Разказа " Романтика" е повече една импресия за любовта. "Какво е любовта без коза свиреща на цигулка?" - каза Джулия Робъртс във филма "Нотингхил". А не е ли?