Пазителят на съкровището, Хелиана Стоичкова

Пазителят на съкровището

Тази приказка е последната от първите книги, написани от Хелиана Стоичкова. Звучи като оксиморон, но тя носи със себе си настроението на началото на това приключение в света на вълшебствата. От гледна точка на това, че е писана преди 20 години тя е по-специална с късното си излизане от печат. Илюстрациите през всичките тези години са били предмет на търсене - кой е Яни и как трябва да изглежда неговият свят. Днес тази история вече може да ни зарадва и да се насладим на ведрото й настроение. Тази приказка е преминала през редакции и допълнения и свежестта й е неповторима.

"Аз зная. Хората не са направени нито от стъкло, нито от дърво. Те са направени от мечти..."

В тази книга се разказва историята на малката врата от къщата на дървото, която поема на път за да намери своето любимо дете Петърчо. Тя е запазила за него нещо много ценно и иска да му го припомни. Приказката проследява приключенията на Малката врата Яни и я отвежда при Петърчо. Но каква изненада? Той вече не е малко момченце...

В тази книга са също приказките за баш майстора, мечтите и втория напръстник - всяка от които представя света на предметите като много важна част от света на хората. Дали ще имаме място на стената за тази красива снимка?

Приказка за пазителят на съкровището

Приказка за мечтите

Приказка на гардероба за втория напръстник

Приказка за баш майстора и веселата работилница

Пазителят на съкровището, Хелиана Стоичкова

Приказката за "Пазителят на съкровището" е една от най-старите ми приказки. Тази история представя образи, които съхраняват идеята за детството, невинно и чисто. Някъде там в миналото ние всички оставяме малките си детски съкровища, които са означавали страшо много за нас и са ни били ценни. Малки играчки, места, дребни подаръчета, пукнатината в някоя ограда, която те прави най-бърз в прескачането. Всички тези неща са малки очарователни маркери за времето, вкоето сме били повече свободни да мечтаем.

Затова и един от образите в историята изказва своята хипотеза от какво са направени хората "Те са направени от мечти. От какво друго?" И само през тези детски чисти спомени ние можем да съхраним в себе си желанието да растем и да бъдем по-добри хора. Както беше казано в един от моите стихове - израствайки да узряваме красиво. Защото ние не можем да спрем времето и ние трябва да помъдреем, да пораснем, да станем възрастни и да започнем да гледаме на свето по един по-зрял начин, но ако успеем да съхраним този детски поглед към света заедно със всичките му красиви, наивни и ведри детайли тогава може би ще запазим и парченце от детето вътре в себе си. Смелото дете, което не се страхува да заговори непознат човек, което не се интересува дали си важен, известен. Не се пита поради своята чистота какво може и какво не може, а просто се покатерва на дървото с надеждата, че никой не гледа или ако гледа то няма да ти се скара. Децата имат характерна за тях смелост да протягат ръка. Нещо, което ние възрастните се научаваме да не правим. Поздравяваме ако това е уместно. А децата просто минават и ти казват "Дай малко пуканки". Защото не са предубедени като възрастинте. 

Да, културата и окултуряването е мястото, където се постяват тези бариери и за възрастните това поведение е непривично. Макар по-артистичните хора да нарушават тези правила редовно. Но от време на време, с чисто сърце можеш да кажеш едно "Добър ден" без това да цели повече от приятелският доброжелателен поздрав. Защото иначе потъваме твърде много в сивотата на рамките и може да се удавим в тях. 

 

Яни, пазителят на съкровището - Хелиана Стоичкова

Съдържание

Приказка за пазителят на съкровището
Приказка за мечтите
Приказка на гардероба за втория напръстник
Приказка за баш майстора и веселата работилница

Автор Хелиана Стоичкова

Илюстратор Луиза Хамел

ISBN 978-619-7598-20-9

Формат 23.5 / 16.5
Корица мека
Илюстрации черно-бели
Страници 80 стр.

Жанр детска приказка 

За пазителят на съкровището, Хелиана Стоичкова

От какво са направени хората? Пазителят на съкровището има ясен и много точен отговор. Те са направени от мечти. Защото ако не са направени от мечти от какво са направине тогава? Със сигурност не е от дърво, стъкло или слама. Нечакваното му приятелство с фара, гаечния ключ и шублера ги повежда на едно приключение в търсене на едно дете, отдавна загубено, но скъпо за малката вратичка. Защото тя пази най-голямото съкровище на света.

В тази приказкасе появи и очарователната комбина от винтове и тяхната леко палава и лудичка отвертка. Колкото и сериозни неща да се случват в работилницата и дори другите инструменти да имат някакви вътрешни неуредици отвертката и винта са не само щастливи в игрите си, но и глъчката им успява да развесели и останалите. 

Приказката за "Пазителят на съкровището" е един очарователен поглед към веселата страна на мечтите и забавлява с откровено детският си хумор. Илюстрациите са почти готови и тя скоо ще излезе от печат, което ще я постави на нейното заслужено място сред останалите прикацки за деца. Тя е последната от първите приказки писани пред 20 години и от тук нататък в поредицата излизат съвсем нови истории. Истории вдъхновени от самите деца и въпросите, които постоянно задават.