Страница на Хелиана Стоичкова: Скулптури

Показват се публикациите с етикет Скулптури. Показване на всички публикации

Състояния

Мозайките - хоби за щурави хора

Последната ми мозайка се превърна в забавно приключение. Работният процес все още не е завършил, но тя вече се вижда. И много интересни са реакциите на хората, които минават покрай нея, поглеждат я и щом видят плочките и чука на земята спират се и възкликват:

- Аз си помислих, че това е тапет, а то било истинско!

Общата й площ е около 25 квадрата и погълна огромни количества плочки. Този път имах изключителния късмет да получа като подаръци парчета от най-разнообразни плочки в десетки различни нюанси. И те не спираха да идват в процеса на работа. В началото исках да направя рисунка мозайка и изоставих тази идея, защото прецених, че ако започна рисунка това ще удължи прекомерно процеса. Вместо едно лято ще я правя няколко години и затова върнах много назад и се спрях на цветни петна. Там под тези цветни петна с бял тебешир върху бетонената повърхност бях нарисувала житни поля и жътвари. Все още ги виждам в съзнанието си, но прецених, че ще изискат повече нюанси на жълтото, каквито нямах никакви и растящата купчина с парчета плочки ще остане неупотребена в преследване на конкретни цветове. Затова оставих жътварките за следваща лудост и се отдадох на семпло, неутрално и релаксиращо лепене.

Два три квадрата на ден човек може да изработи, но след това трябва и да ги фугира. А фугирането се оказа голяма играчка, защото повърхността не е заравнена и плочките не са в една плоскост. Това беше в сърцевината на идеята да се направи мозайка. Бетонната стена бе крива и само малките петънца на мозайката щяха да направят така, че без да бъде заравнявана да се скрият книвините. И действително когато се приближиш виждаш колко големи са изместванията, но отдалече те не се усещат, защото цветовете бият формата. Една такава стена може да бъде подравнена и декорирана по хиляда начини, огромна част от които бързи и доста красиви. Дори само тониране да кажем в красив сив цвят с малко боя щеше да даде особено добър резултат, но лудите се радват на шареното. Когато я завърша веднага започвам следващата. И този път ще е рисунка.

Бетонната пейка

Едно от по-ранните ми увлечения бяха мозайките. Още щом видях снимки на парка Гауди ми се прииска да си направя такива мозайки и първата беше реализирана върху бетонна маса създадена от дядо ми Хаджи. Тогава нямах много цветове. Използвах парченца от ремонта на строяща се къща и с тези няколко разветки сътворих нещо експериментално и отнесох много шеги. Най-драматично бе, когато гърмяха фойерверки на станалата вече безценна за мен мозайка, първи пропуквания, и тя се понапука. Такива разни неща й се случиха на масата на дядо и аз реших да започна втори проект,самостоятелен, а именно пейка. Избрах най-закътаното място в двора и нагънах една рабицова мрежа. Мазах, наслоявах цимент върху рабицовата мрежа и добих едно бетонно канапе.

Разбира се отнесох доста критики, защото бетонът е студен и през по-голямата част от времето не е приятно да се седи върху него. Аз настоявах, че това ще бъде една много красива мозайка и тя бидейки творческо начинание ще стои красиво насред двора. И бях убедена, че няколко възглавници ще компенсират неудоволствието от неудобствата на бетона. И започнах лепенето на плочките. Докато чупех плочките и ги лепях по повърхността ме подкачаха, че затруднявам всички, защото за да бъде изхвърлена пейката ще бъде необходим кран. И това пробуди необясним ентусиазъм в мен. Щом е необходим кран то тогава тя никога няма да бъде изхвърлена и това я прави един проект дълголетник. Нещо като дълговечен дразнител на сетивата, който те подканя да го ритнеш, но и това не можеш да направиш, защото е от бетон.

Тази история, разбира се, е пълна измислица. Пейката стана много ефектна и дълго време й се радвахме докато природата не си присвои пространството. Само за няколко години ако в един двор не се изрязват фиданките пониква цяла гора. Сега всичко около пейката е обрасло с непроходим храсталак и дървета. И най-чаровното от всичко е, че въпреки, че не се вижда тя е там и по всяко време може да бъде разкрита. Защото е от бетон и защото историята с крана е само съчиненка умело базирана на реална фактология.