Завистливия щраус, Хелиана Стоичкова
Приказката за завистливия щраус разказва историята на малкото щраусче, което успява да се въвлече в едно странно приключение с други птици само защото им завижда, че те могат да летят, а то не. Когато изпада в безпомощна ситуация на върха на една скала малкото щраусче научава много нови истории от света на птиците и разбира, ченеговата завист е неоправдана и не води до нищо добро. То успява да спечели състраданието на вятъра и малко по малко успява да стигне до низините на планината. По пътя получава много истории подаръци от другите птици и се връща при татко си с букет от послания, които вярва, че ще се харесат и на него.
Книгата съдържа още 5 приказки, които се занимават с различни проблеми и случки от света на птиците. Една от най-забавните е приказката за танцуващата райска птица, която решава, че не иска да бъде като татко си - точно обратното на малкото щраусче и поема по свой собствен път. И двете истории, обаче, завършват с това, че бащата винаги ще се гордее с теб и винаги ще ти се радва. И двете истории макар и противоположни една на друга като начало завършват с разбирането, че таткото е много важен и дори съветите му да не изглеждат винаги правилни и дори понякога да не са най-правилните ще си остане безценен за детето.
В тази книга е разказана и смешната история на кокошката, която успява със своята непохватност тъкмо три пъти да съсипе градината на мишлето. Приказката е на някои места смешна, но напълно в стила на останалите истории в книгите на Хелиана Стоичкова.
Приказка за орела, който отскубнал перо от опашката на едно фламинго
Приказка за папагала и пауна и кой е по-красив
Приказка за дивата кокошка и мишлето градинар
Приказка за птицата додо, която твърдяла, че е колибри
Приказка за чайката и морето
Приказка за танцуващата райска птица
За детските приказки, Хелиана Стоичкова
Защо пиша детски приказки? Често ме питат защо пиша проза за възрастни, но не ме питат защо пиша детските истории. Сякаш писането на детски приказки е нещо съвсем естествено, а всъщност истината е, че приключението и в двете посоки е наистина вълнуващо за мен. При децата винаги мога да извикам духа на приказките, а при възрастните не мога. Защото те вече не вярват в него. На тях трябва да им покажа по-скоро какво става, когато духа на приказния свят вече си е отишъл.
Аз често казвам, че много харесвам историите, които написах и особено много харесвам обикновено онези, които все още пиша. И това не е никак случайно. Структурата, която избрах е много интересна и в нея мога да впиша наистина все по-чудати сюжети. И аз го правя все по-ентусиазирано. Най-много обичам когато някой от образите ми леко се вдетини и излезе с причудливи хипотези за определени неща от реалния или измисления свят. Смея се от сърце и се надявам, че децата се смеят заедно с мен.
Съдържание на приказката за Завистливия щраус, Хелиана Стоичкова
Приказка за завистливия щраус можете да откриете тук.
Приказка за орела, който отскубнал перо от опашката на едно фламинго
Приказка за папагала и пауна и кой е по-красив
Приказка за дивата кокошка и мишлето градинар
Приказка за птицата додо, която твърдяла, че е колибри
Приказка за чайката и морето
Приказка за танцуващата райска птица
Автор Хелиана Стоичкова
Илюстратор Хелиана Стоичкова
Формат 23.5 / 16.5
Корица мека
Илюстрации черно-бели
Страници 72 стр.
Жанр детска приказка
Първите рисунки за Завистливия Щраус, Хелиана Стоичкова
Ето ги първите рисунки за приказката за Завистливия Щраус. Станаха динамични и добиха характера на детската приказка. Тя е пълна с образи, които объркват нещо и получават възможност да се поправят. Аз лично много я харесвам, защото обожавам птиците и много обичам да ги рисувам.
С молив беше нарисувана черновата, от която беше създадена картинката за книгата. И двете са много красиви, защото при молива има специфичен чар, който аз много харесвам. Но за да се запази стилистиката, започната от Луиза Хамел, рисунките са максимално близки до нейните. Аз съм влюбена в първата книга, която излезна от печат "Приказка за най-добрият приятел на човека". Децата са попитали за продължението и в момента го пиша. Да зарадваш децата е наистина голямо предизвикателство. Факт е, че се спряхме на черно бели рисунки за да получим много стилна и кокетна книга. Това я прави много артистична.
Ето я и крайната рисунка, която е създадена за книгата. Малкото щраусче забравило колко го е страх внезапно вижда красотата на небесната шир. Момент, който ще запомни през целия си живот и ще оцени стойността на перата на хвъркатите птици. Колко са им ценни крилете им и колко им е ценно това, че могат да летят.
Макар то само да има своите богатства долу на земята малкото щраусче има нужда да извърви пътя на своите приключения за да осъзнае, че всеки от нас има нещо, което обича, има нещо в повече, нещо в по-малко. И всеки от нас трябва да цени това, което е и което има без да завижда.
За приказката "Завистливия щраус", Хелиана Стоичкова











