- Тук сте за да подпишете лично гражданският си договор.
- Може ли да попитам? Аз съм гражданин и като такъв съм учасник в социалният договор. Защо трябва да го подписвам?
- Защото щата иска да е сигурен, че вашите права са защитени и вие сте информиран за тях. Започваме: Вие сте човек.
- Да?
- Вие имате права като човек. И тези права се конституират от вашите задължения. Моля донесете договора в хартиено копие.
Влезе хилаво момиче, което едвам носеше огромна папка. Договора.
- Подпишете на последната страница и сме готови.
- Но какво е това?
- Това са вашите права и задължения по силата на този договор.
- Но аз трябва да го прочета преди да го подпиша!
- Ще си го четете вкъщи. Той включва подробно описание на вашите задължения като индивид, като член на обществото, като родител и така нататък в разделите е описано всичко.
- Но аз нямам деца.
- Ако се сдобиете с деца има цял раздел какви са вашите задължения.
- Защо главата с права е толкова кратка? Излиза, че ако правя нещо се появяват задължения, ако притежавам също. Ами аз не искам да притежавам нищо и няма да правя нищо. Не искам да подписвам това нещо. Какви са ми правата?
- Правото да имате задължения. Дебит, кредит. Това са сложни икономически понятия. Дори да не притежавате нищо ако не правите нищо все пак ще трупате ангажименти и задължения по смисъла на това, че сте човек. И ще загубите правата си на човек. Можете да бъдете изяден например.
- Ще поема риска. Моля да ме пишете куче.
- Не може. Квотата за кучета е изчерпана.
- Петел тогава.
- Насрочени са за евтаназиране.
- Котка. Градска котка.
- Вече няма котки в градовете.
- Пишете ме дива европейска котка.
- Защитен вид. Не можете да попаднете в група на защитен вид.
- Пишете ме дъб.
- И някой да си запали печката с вас? Какво разхищение на калории.
- Роза?
- В какъв цвят ще цъфтите?
- Червен.
- Имаме квота за пъстра маслодайна роза.
- Ще се боядисам.
- Ами ако някой ви откъсне?
- Ще го обоцкам по пръстчетата.
- Много сте упорит. Признавам ви го. - Спря се мъжа, който до този момент водеше разговора, а момичето пусна тежкия договор на земята и излезе.
- Аз просто искам да живея в свят, който не очаква постоянно нещо от мен. И аз имам нужда от спокойствие. - Симеонов вдигна договора и като го разтвори зачете: - "функция на белия дроб. Белия дроб трябва да поема не по-малко кислород от количеството необходимо на организма. Ако той не функционира правилно..." - Симеонов се зачете в текста и млъкна като само движеше пръста си по редовете, а очите му забиха на фразата "принудителна интубация". Той вдигна очи и ги погледна с ужас - Какво подяволите е това нещо?!
- Хайде сега, не се правете. И досега е било така. Просто някой си е направил труда да го събере и систематизира. Не е кой знае какво. Един подпис и всичко си продължава по старо му. Какво си мислите, че някой е седнал да си измисля нови неща и тайно ги е намушкал вътре? Всичко отдавна е измислено. Всяко движение на човека води до дивидент и отчисления от дивидента. Всяко движение на ресурси води до отчисления от стойността им. Нищо не е променено, всичко си е същото. Но сега можете да живеете информирано. Без изненади, без недомлъвки, без ситен текст под линия, който променя нещата.
- Май е по-добре да съм роза.
- Много добре. Имате обет за мълчание с корекция на гласните струни, квота за вода, слънце и фотосинтеза.
- Фотосинтеза? - Симеонов вдигна учудено ръце, а мъжа в комисията си свали очилата и ги метна на масата пред себе си.
- Да, фотосинтеза. Ако не преработвате въглероден диоксид как ще живеете? Разберете веднъж за винаги. Казиното винаги печели. - Той се спря и се загледа в разочарования Симеонов. - Е, искате ли да бъдете човек?
- Не, но... Да...