- Плаваме ли вече?
- Плаваме! - Тя придърпа едно въженце и седна на земята.
Подаде му бинокъл и си взе плетката. - Виждаш ли бряг?
- Не.
- А какво виждаш?
- Все още нищо.
- Вълните големи ли са? - тя не вдигаше поглед от плетката.
- Големи са я! Не ги ли усещаш?! - той се ядоса и я стрелна с
поглед. Тя се опули:
- Усещам ги, как да не ги усещам! Сега като ми каза...
Вратата се тропна и в стаята влезе първокласник.
- Мамо, какво има за ядене?
- Пържена риба.
- Стига с тая риба, бе мамо!
- Ми... - майката не знаеше какво до отговори. - Баща ти това ку... улови. Хубава е, хайде ходи да ядеш и сядай да учиш.
- Тате, за утре улови акула! - и детето излезе развеселено.
- Акула... - Съпругът се земисли, заобиколи телевизора, надвеси се и после разочаровано констатира - Няма. Но може утре да се появи отнякъде. - После се втренчи в нещо и с всичка сила се разкрещя - Кораб! Кораб вдясно!
- Къде? - скочи съпругата.
- Ей там! Виждаш ли го?
- Да! - отсече тя гледайки по посока на ръката. Стори й се, че тапетите са поувехтели малко, но нямаше време да ги гледа. Втурна се в другата стая и се върна с чифт пищови и една сабя. - Ето!
Той ги взе и ги закичи на кръста си.
- Ха сега! Вечерята е на път да ни падне в ръчичките!
- Всичко ли ще им вземем? - тя стоеше до него в готовност.
- Не, ние никога не взимаме всичко, за това сме и на туй дередже! Огледай се само!
- Да, виждам. Стари вещи, нищо ново, нищо... наше.
- Така е като ти казвам. Извикай Петърчо!
Тя хукна и след малко се върна със съседа Петърчо, който беше скала мъж с побелели коси.
- Какво става? Кораб ли?
- Да! И да го видиш само, целият е в злато!
- Дай да видя! - Петърчо грабна бинокъла. - Вдигат бял флаг!
- Толкова бързо?!
- Да. - Петърчо помаха на някой. - Капитанът ми изпраща приветствия.
- Доблестни мъже! Няма да ги обираме! - Домакинът седна на канапето и се почеса по тила. - Щях да им разкажа играта, но при това положение. . . Няма! - после се обърна към Петърчо - Ще пиеш ли нещо?
- Не, бързам. Но довечера ще мина да се почерпим.
- Добре!
- Е, тръгвам си.
- Вземи спасителната лодка, вече не ми трябва. В сигурни води сме.
- Добре. - Петърчо излезе с радостно лице. - Но ще ти я върна довечера.
След малко се чу хъркане. Марина извика детето.
- Ходи да ни купиш по един сладолед, докато спи. И бързай да не се разтопи!
- Добре, мамо! - детето се втурна към вратата.
- И купи някаква риба.
- Добре.
Хъркането спря след около час. Той стана и отиде в кухнята. Готвеше се супа от риба. Като го видя Марина възкликна:
- Сина ти налови риба!
- Истински син на баща си, стария пират! - и куцукайки той се върна в хола да огледа морето.