Човекът вървеше по улицата. Всичките неща, всичките хора и емоции го бяха отвратили. Той пак се запита - Какво е това нещо, което наричаме изкуство? Отвори вратата и влезе в галерията на ъгъла. Цената на първата картина в колоната беше хиляда марки. Продава се. - Беше първото му осмотрение. Както се продават и доматите на пазара. Загледа се. Даже може да те разплаче. Картината изобразяваше сянката на мъж, който по преценка, картините не вървят с обяснителни бележки, не знаеше какво ще прави оттук нататък. Беше сломен. Съкрушен. Ограбен. Нещастен. Мъжът на картината не беше дори истински, но всъщност толкова реален. Човекът от улицата продължи да изброява думите, които описваха сянката... Отчаян...
- Тишийна. Смърт. Тъга. - Чу глас на друг човек, застанал до него, също така вторачен в картината.
Първият не се поколеба:
- Така ли я виждате? - като дори не се обърна да погледне с кого разговаря.
- Нещо повече, изстискан, омаломощен. Виждате ли как висят раменете му, сякаш е закачен за нещо и тялото му се влачи отдолу.
- Мисля, че по-скоро е съкрушен.
- Не.
- Вие от къде знаете? - още по-задълбочено попита първият човек без да се обръща, мислейки, че до него стои художникът.
- Знам. Изживял е много болка и сега е просто призрак.- отвърна му другият.
- Какво знаете за изобразителното изкуство, много смело се изказвате. - Сега го погледна колкото да види как изглежда тоя мъдрец и после пак върна поглед на картината. Стори му се съвсем обикновен. Странно, беше целият в черно.
- Всъщност нищо, защото такова няма.
- Наистина? - изуми се човекът. - А тогава какво е това?
- Болка. - чу отговора сякаш беше изстискан през гласните струни на другия. Погледна към него, но там нямаше никой. Завъртя се рязко и осъзна, че е сам. Единствено в дъното на залата седеше млада жена задълбочено зачетена в малка книжка. Човекът осъзна. Отскочи рязко от картината и от гърлото му се изтръгна вик. После се сепна и се засмя на собственото си въображение. Отново се приближи към картината и сякаш за да завърши разговора запрати във въздуха последния си въпрос.
- Кой си ти?
Моментално чу същия глас зад гърба си:
- Аз съм... - Обърна се рязко. До него отново стоеше същият мъж. - ...Аз съм човекът от картината.