Добър вечер, добро утро..., разказ Хелиана Стоичкова

Вихрен отиде да остави един фар на свой приятел, но той беше зает и го помоли да го занесе в работата на жена му. Като видя приятелско лице Стела се подпря на бюрото си и въздъхна тежко:

- Скъпи приятелю, имам нужда да се наспя. – тя се хвана през очите - Наистина ако си легна сигурно ще спя три дни. Честно, вече в натура ще плащам. Само да се наспя.

- Ми.. – той се почеса по тила като се засмя – прибери се и се наспи.

- Не мога. Когато съм в къщи сутрин просто ставам и излизам. Не мога.

                Той повдигна недоумяващо вежди, извади си ключовете от джоба и й ги подаде.

- Ето ти ключове, иди у нас и се наспи.

                Тя запримигва като даже разклати глава първоначално в дълбоко несъгласие със себе си, но нито един от вътрешните й гласове не успя да надделее над желанието за сън и тя внезапно се спря и взе ключовете от ръката му:

- Къде живееш?

- Иван Вазов, бл. 405, ап. 8. – той наклони леко глава и се усмихна широко.  – А ако те търси мъжа ти?

- Няма ме! На друга планета съм! – тя си взе телефона и излезе като остави вратата на кабинета си отворена. А той се засмя и като се заоглежда тръгна след нея.

                Закара я в апартамента си с ясното съзнание, че тя му предлага секс. Влезнаха в кухнята и настана неловка за него тишийна.

- Едно кафе? – тя го гледаше и се прозяваше – Ясно, силно кафе. – той се обърна и извади кафето от шкафа. Извади захарта, изми каничката и като се обърна нея я нямаше. – Стела?

                Отиде в хола, но там я нямаше. Влезна в спалнята си и повдигна вежди наистина изненадан. Тя се беше мушнала под завивките в леглото му и вече беше заспала. Той затвори вратата и отиде в кухнята да пие кафе сам. Изпи кафето и започна да се чуди какво да прави. Затова взе си ключовете и излезна. Пазарува, купи вино, купи разни работи за ядене и след няколко часа се прибра. Отвори вратата на спалнята и тя се надигна леко в леглото.

- Добър вечер.

- Добър вечер, гладна ли си?

- Не, благодаря ти, ще полежа малко... – и тя пак заспа.

                Тази нощ той спа на канапето като спане е силно казано, защото още се чудеше по пътя на каква логика тя въобще дойде в апартамента му, а не се прибра у тях си. Може би там имаше някакъв проблем. На сутринта стана и като направи кафе седна в кухнята. След малко тя влезна и си взе една ябълка от масата.

- Добро утро. - усмихна му се приветливо и като отхапа от ябълката разтърка очи.

- Добро утро. Има кафе.

- Мерси. – и тя се обърна и отиде да си легне. И спа цял ден. На вечерта стана, взе си парче кашкавал – Добър вечер.

- Ами... – усмихна се той – Добър вечер... – и тя пак се върна в спалнята му.

                На третия ден той реши, че повече няма да спи на канапето и отиде и си легна до нея в собственото си легло. Тя се сгуши до него и продължи да спи като на сутринта той стана преди нея и отиде на работа. Като разказа на колегата си какво се случва той му се усмихна.

- А смята ли да си ходи?

- Ми не зная. Тя само спи. Нищо не пипа, нищо не прави. Добро утро, добър ден, добър вечер и си ляга.

- Стига бе... – колегата му се засмя.  – Три дни спи?

- Да, бе.

- Поне хубава ли е?

- Ми... Да. – и те цял ден обсъждаха колко хубава трябва да е една жена.

                На следващият ден беше същото. Той отиде на работа и колегата му го подкара от далече:

- Тръгна ли си?

- Не. Добро утро, добър вечер... – и той вдигна ръце недоумяващо. – И за мен е все едно. Взима си душ, взима една ябълка и пак заспива.

- И не те закача?

- Не, бе. Лежа до нея и тя си спи.

- Е, мъжа й не я ли търси?

- Тя му написа съобщение, че отива на почивка.

- Тя верно е на почивка. – и двамата продължиха да работят като цял ден обсъждаха каква е причината да не може да спи в къщи. Може би мъжа й хърка. Може би я дразни. Може би са скарани. Някаква причина имаше.

                На следващият ден колегите му започнаха да се бъзикат с него:

- Нашият приятел си намери жена. Да знаеш тя няма да си тръгне.

- Как няма да си тръгне. Нали е женена. – вдигна ръце той.

- Наистина ли не се закача с тебе? – другите любопитстваха, а той клатеше глава. И цял ден обсъждаха тежкият въпрос ако тя не се закача следва ли той да я закача. Защото все пак той е домакин и трябва да бъде максимално гостоприемен.

                На следващият ден го питаха кога ще бъде сватбата:

- Ние не ти вярваме, че нищо не се случва. Ти сега ни лъжеш. Добро утро, добър вечер пък нищо друго не разказваш...

- Няма, бе. Жената си спи тихо. „Благодаря“, „мерси“ и заспива.

- Ма няма такава жена, която първо само да благодари и второ да е тиха. Просто досега трябваше да е обърнала къщата наопаки.

- Казвам ти. Спи. А когато е будна „Добър ден“ и мълчи. Не говори.

- Няма такива жени дето мълчат и не говорят! Тя да не е нещо хахава.

- Ми де да знам. Може и хахава да е. – и те цял ден обсъждаха какво може да й е сбъркано на тази жена, която нищо не казва, само се усмихва и благодари. Може да е лудичка, може да е изнервена от липса на внимание, може дори всичко това да е нарочно. Кой знае. Знае ли човек?

                Дойде неделя. Той се събуди пръв и като се надигна в леглото загледа се в нея. Хубава ли е? Хубава беше, дявол да го вземе. Пък как сладко спеше усмихната, още по-хубава му се виждаше. Лъчите на слънцето я огряваха и той видя, че има чаровни лунички по лицето. Пердетата се поклащаха от лекия вятър, който влизаше в стаята и някак собствения му дом стана различен. Само от това, че тя е там. Вече не го интересуваше каква е причината да дойде в апартамента му. Даже не го интересуваше дали ще си тръгне. По-скоро му беше любопитно колко време ще продължи това. Някак свикна с нея и му хареса да се събужда сутрин и да я гледа. Внезапно тя се размърда и отвори очи.

- Добро утро.

- Добро утро. – усмихна се той. – Наспа ли се?

- Да. – усмихна се доволна тя като се дръпна назад и седна в леглото. – От колко време съм тук?

- Ами... Около седмица.

- Наистина?! – тя се засмя сконфузено като закри с ръце лицето си. – Не мога да повярвам! Изтърпял си ме цяла седмица?!

- Е, не мога да преглътна, че ми изяде ябълките. И една круша. Много ми беше трудно да го приема. – той се усмихна и тя прехапа устни.           

- Ужас... – разтърка тя очи като започна да се кикоти.

- Нямаш представа... По едно време мислех да извикам полицията и да кажа – вижте, тази жена ми изхаби цял сапун. Арестувайте я! Превзе ми леглото...

                Тя започна пак да се кикоти като стана, взе си ризата от стола и започна да си обува панталоните.

- Е, преди да си тръгна какво ще бъде? Палачинки, мусака или нещо друго...

                Трябва да признаем, че така както се поклащаха пердетата „нещо друго“ му хвана най-силно вниманието.

Разказа е написан по предизвикателство от Дечко Христов. - Добър вечер, добро утро. 

Този разказ е част от книгата "Централно Управление Запознанства" - можете да купите тук