На татко момчето..., разказ Хелиана Стоичкова

                Влади излезна от двора и застана до баща си. Просто знаеше сега какъв красив разговор ще проведат, но хич не му пукаше.

- Баща ми, понеже знам, че много дрънкаш да ти кажа от сега. Взимам си я Милена. И коментари по въпроса не искам.

- Ма няма да взимаш жена с дете, бе, глупендър! Няма ли жени за тебе?

- Ма искам я, бе! Обичам я!

- Глупак! Обичал я бил! Теглих им майната на всички и отивам с две на морето. Живот! Ама ми писна и се върнах тука. Хванах я майка ти. Казах й: Виж кво, муци, не ме занимавай с глупости. Ако забременееш отивай и взимай час в съвета. И тя идва един ден и ми вика чакам бебе. Заминавай за час тогава, казвам й. И без мелодрами. Обичал я бил! Вчерашен пикльо!

- Баща ми... Айде ако обичаш живей си в джаза.

                И двамата влезнаха през двете отделни врати на двора – единия през портата в края на оградата, другия през гаражната.

                На следващата сутрин Влади си взе пръчките с динамит и тръгна към стопанството. Беше се уговорил за един камион с тор и отиде да си го вземе. Беше пробвал с по-малки количества, но сега му се искаше да види, когато торта е на голяма купчина дали ще се разпръсне както той очаква. Като видя, че излиза, баща му тръгна след него и го спипа на полето с картофите точно, когато премести камиона и се върна да зареди бомбата.

- Ей, синковец! Ти пироман ли си, бе? Престани да ми взривяваш реколтата!

- Каква реколта, бе! Някакви кирливи картофи. Махни се от тука!

- Аз съм кмет в това село и ти забранявам да гърмиш. Сега хващаш една лопата и започваш да я ринеш тая купчина!

- И какво като си кмет, бе! – ядоса се Влади. – Няма да ми казваш какво ще правя и какво няма да правя! Ще си взривявам лайна където си искам!

- Каза ми Драган, каза ми да внимавам с тебе. Дал ти бил пръчките и вика да знаеш твоя пак ще гърми тор. Нали се разбрахме, бе. Хората говорят, че си чалнат.

- Чалнат? И като намеря начин да си разпръскват торта с един заряд друго ще приказвате всички! Разкарай се от тука. – Влади запали и тръгна да се отдалечава. – Айде, върви с мене!  - Двамата тръгнаха към края на полето и продължиха да се карат.

- Казах й на майка ти. Само ме излагаш! Съсипа ми царевицата миналата година! И мазето, чисти го два месеца от тая тор. Дойде ми до гуша от тебе! Не можеш ли като другите хора, бе момче? Защо все си на опаки?

-  Не съм на опаки! Просто имам идеи. Искам да докажа, че това е по-добър начин за разнасяне на торта!

- Ма защо на мойто поле!

- Защото този път ще стане!

                И в този момент купчината с кравешка тор се взриви с нечуван трясък и материала се разхвърча във всички посоки и започна да вали върху тях като дъжд. За лош късмет едно по-влажно парче се лепна директно върху лицето на баща му.

- Ето! Ето! Това преля чашата!

- Знаеш ли какво!? Взимам си жената и отивам в София! Омръзна ми да ти слушам мрънкането!

- Погледни каква дупка направи в картофите ми!

- Погледни колко добре се разнесе торта!

                Баща му избърса торта от лицето си.

- Знаеш ли какво, отивай в София. И да запълниш дупката преди да си тръгнеш! – баща му се обърна и си замина като не спираше да говори за чий му трябваше да се връща някога от морето. Но Влади беше много доволен. Дълго обикаля по полето и стигна до няколко много важни заключения. Ако торта е вдигната по-нависоко, ако е малко по-суха. Ако е смесена с малко друг компост. Ако е във вързопи, които висят на въжета. Как ще се опънат въжетата? Или ако е на поставка... Освен това той боравеше с подръчни материали. Каквото изпадне. Но ако има достъп до други експлозиви може да сметне точните количества и всъщност да стане доста добре.

                Посред нощ Влади взе жената с детето и си тръгнаха. Отиваше в София да запише да учи и никой не знаеше, че ще направи цяла докторантура върху наторяването с взривове и впоследствие ще стане дори професор в университета. Към седем часа сутринта от центъра на селото се чу страшен гръм.

                Кмета скочи в леглото и извика ужасен. Цяла нощ сънува взривове в някакви мини и като чу истинския гърмеж заопипва тялото си. Грабна си ризата и разгневен се затича надолу по улицата. Хората бяха излезли на портите си и не смееха дори да го питат какво става. Толкова беше ядосан. Жена му тичаше след него като охкаше и се вайкаше. Като стигнаха площадчето пред кметството видяха къде е бил взрива и се спряха. Торта беше навсякъде. Жена му въздъхна.

- Не трябваше да ги говориш тия работи за Милена... – знаеше, че сега той ще се разкрещи като луд и ще прати всички много надалеко. Минаха няколко мига и той заклати глава.

- Не. Това е друго. – и той закрачи да разгледа добре площада. - Виж колко добре се е разпръснала!

 Разказът е написан по предизвикателство от Васил Тинков. - разнасяне на тор с взривове

Този разказ е част от книгата "Леко съм мъртъв" - можете да купите от тук.