Заради нея учим, заради нея общуваме и си харесваме определени хора. Харесва ни личната им субективна конструкция. Наричаме го начин на мислене, но истината е, че тя включва и начин на чувстване. Зящото ние сме емоционални същества. Точно като кучетата и затова се чувстваме толкова уютно в тяхна компания. Начин на чувстване и начини на мислене всичко това обединено в една цялостна лична субективна конструкция.
Трупаме я с години, утвърждаваме я, възпитаваме я и я превъзпитаваме когато е необходимо. Тя съдържа всичко, което е редно или нередно, красиво или грозно, висше или нисше. Тя е лично притежателно и ако харесваш това, което си няма да позволиш да я мачкат, кривят и модифицират. Това означава да следваш вътрешното си Слънце. Тя съдържа и захранката, и рода, и нормата, и егото и аза. Тя е всичко, което вътрешният нагон за лично щастие е успял да пробие през фасадите на личността и е всичко, което му е приспано, дресирано да мълчи и да не пречи.
Само благодарение на нея сме различни и тя е най-голямото ни богатство. Можем да си говорим за инструментални и терминални ценности, можем да философстваме колкото си искаме за комплексите, но всичко, което виждаме, когато наблюдаваме един човек е личната му субективна конструкция, конфигурация, настройка. Една вселена от "искам", "не мога", "не зная", "страхувам се" и т.н. за да дойде някой и да се опита да я определи с една дума. Като че ли говори за инструмент само с един клавиш.
Вътрешното Слънце се пази и се харесва. Човек е това, което иска да бъде.
И затова сюжетите на всеки един от нас са толкова много.