Много е вдъхновяващо да виждаш корицата на книгата докато още я пишеш. И корицата докато още я рисуват. Лъчезар Стоянов има още работа по нея, но започна да се получава. И най-готината част от създаването на парченце изкуство е доизкусоряването. Точно както втория роман ще е по-добър от първия. Ставаш все по-наясно с това какво искаш да направиш и как да го постигнеш.
Сюжета ме е превзел и най-приятното от всичко е, че усещам напрежение не толкова около това, което искам да разкажа в него, а повече около това, което искам да задържа за третата част. Защото тя вмомента емного по-активна в съзнанието ми от втората. Толкова любопитно е заплитането на персонажите и идеитеим сасвета - проекциите, които искат да изразят, волята, която искат да упражнят. Без значение дали идеите им са правилни, верни или дори дали ще бъдат успешни.Защото всяка теза има своята антитеза. Светът наистина е амбивалентен. Не можем да му го отречем.