Източник Списание за книгите
Историите... Детските приказки са много приятно изживяване за мен. Когато ги пиша се потапям в света на децата, представям си усмивките, когато им разказвам нещо смешно, представям си как се кикотят. Представям си как се ядосват заедно с мен и заедно с образите, когато им разказвам за някоя несправедливост и винаги се стремя да им оставя отворена врата както сами да направят оценка на това, което са прочели така и да могат да зададат въпрос. Въпрос към родителите си, въпрос към себе си. Наистина е много приятно да пишеш за деца. А историите са навсякъде. Детинщините са навсякъде. Просто трябва да имаш очи да ги видиш, разпознаеш и да им се усмихнеш от сърце.
Освен детски приказки пишеш и разкази. Някои са наистина абсурдни. Кое те кара да разказваш?
Ами късите разкази станаха вече над 250 и наистина сред тях има сюжети, които на пръвпоглед може да изглеждат налудничави, но в сърцевината си са снимка или на някой проблем, който съм видяла в обществото ни или в поведението на даден индивид. Не са никак случайни. Аз виждам, че сюжетите, които се възприемат по-лесно са и онези, които имат малко по-малко метафори в тях. Това е нормално. Но ако се вгледаме в истории като "Електрически ръце", например, ""Формуляр 5", "Неортодоксално" - тези истории имат страшно много контекст и въпреки, че са разказани само в няколко страници ако човек ги разгледа отблизо ще види, че втория план на съдържание е по-интересен и вълнуващ. На практика онова, което не е казано е много и буди определени въпроси.
Защо избираш такъв подход в писането?
Защото света е такъв. Ние постоянно виждаме само маркери на определени поведения, виждаме фасадите на хората и трябва по тялото им, по сигналите, които ни дават да се ориентираме за това какви са техните намерения, какво стои зад приветливата им усмивка. И това важи и за цялото общество. Има страшно много фалш, който се прикрива зад лъскави обвивки. Има страшно много несправедливости, които са прелюбопитни. Един живот няма да стигне да бъдат изобличени макар и в една художествена литература, която ги облича в сюжетността на битието. Вземете, например разказа"черни стъпки". Той е изключително демонстриращ интриганството и изменчивостта дори на близките хора. Ще те нараня не защото си ми причинил нещо, а просто защото могат. Това е много сериозна част от света днес. Някои хора не могат да го разберат, защото не са виждали толкова хлъзгаво поведение или са виждали, но не са го разпознали.
Как се прескача от детски приказки на сериозни разкази?
Ами настроението и гледната точка се променят в зависимост от това на кого говоря. Когато говоря на деца ставам по-внимателна като всяко човешко същество,. Точно както е в жиота. А когато говоря на възрастни ставам директна и назовавам нещата с точните думи. Дори, когато прикривам умишлено съдържание в някоя история.
Излезе първият ти роман. Какво ще кажеш за него?
Да. Първият роман. Ами аз много го харесвам. Той започва с едно много тежко начало, тегаво. Кара те да се питаш за това ли ще става въпрос в тази книга. И изведнъж те хвърля в една посока, после в друга. И ти започваш да следваш пътеките, които ти предлага и става все по-динамичен и все по-разнообразен. Според мен се получи много добре, защото когато стигнеш края разбираш, че началото е логично. Света е на път да удари дъното или вече го е ударил и нещо трябва да се направи по въпроса. И лабиринта и другите зони - всичко това не е нормално.
Този роман, пише най-отзад, е част от трилогия. Какво ще се случи във втора част?
Ами във първа част се запознахме с действителността, и видяхме най-разнообразни абсурди. Някои се опитаха да се съпротивляват и загубиха. Един въпрос остана, обаче - кой е истинският враг и защо прави всички тези неща. Едва ли е за лично удоволствие. Извънземни ли са? Някакви елитарни клики ли са? Някакви болни мозъци, може би. Книгата не даде отговор защо. Тя само показа опитите да бъде открит и спрян този враг. Във втора част ще стане ясно кой е врага и какво точно иска. Ще стане ясно защо са се случили всички тези аномалии и внезапно нещата ще си дойдат по местата. Злото е приело такива размери, че няма шанс да бъде спряно.
А трета част на романа, която си озаглавила "Кускута"?
В трета част идва надеждата. Много е готино да пишеш роман. Честно, признавам, че там наслояването на сюжетност и на настроения дава такава палитра от възможности, че те дърпа като дявол да покажеш още, за заплетеш и още, да затапиш образите още и още докато ги докараш до пълно отчаяние за какво въобще се борят. На къде въобще са тръгнали. И ти се бориш заедно с тях и читателя чака заедно с теб те да стигнат до обетованата си земя - до точката във времето и пространството, вкоито ще постижнат желаното. Да ама не. Много е интересно.
Кои книги в живота ти бяха определящи?
Прочетох много книги. Мина и доста време. Вече не мога да кажа кое къде ме докосна. Има някои, които упорито не забравям значи наистина са ми харесали. Най-любима ми е "Алиса в страната на чудесата." Имаше една уникална драматизация и в нея една фантастична детска песен. Пееше се така: "Ах как искам да видя нещо, което никой не е видял. Но не зная кое е това нещо, което никой не е видял. Ах как искам да ида някъде, където никой не е бил. Но не зная къде е това някъде, където никой не е бил."
Какви книги пазиш в библиотеката си?
Хуманитарни науки, естетика, етика, философия и така нататъка. Единствената художествена литература в моята библиотека е поезията и драматургията. Стихове и пиеси. Това имам.
Над какво работиш в момента?
О, прекрасно е. Над няколко книги едновременно. Току що завърших приказката за "Емили и непослушният Пухчо". Луиза Хамел вече рисува илюстрациите по нея и трябва да споделя, че книгата ще стане очарователна.
За какво се разказва в нея?
Пухчо изпитва любопитство към външният свят и решава да избяга от къщи. Емили е много тъжна, че малкото коте го няма и се надява да го види отново. А той поема на едно пътешествие и точно когато разбира за себе си, че вътрешният му порив, онова, което наистина желае е да се прибере у дома при Емили нещата наистина се объркват. Приказката е съставена от една основна история и вътре в нея са разказани няколко по-малки истории като те имат някакво отношение към водещата история. Дали съм бил неблагодарен, дали съм интересен, какво е да си лош, какво е да останеш неразбран. Какво е да откриеш наистина добри приятели.