"И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат."
Българският език е особено богат и пищен. Претворяван отново и отново с отворен код за тълкования, преработки, допълнения той се явява пред нас като една от последните ни спасителни колони, на които можем да стъпим за да продължим да бъдем себе си. Този език, който някои наричат грубоват, е толкова пищен и изразителен, че стойността му дори при първи поглед веднага те кара да го чувстваш като потребен и скъп на душата. По света има много езици и не малко от тях имат такава конструкция и благозвучие, че са прекрасни за създаване на поезия. Толкова ритмична и поетична е мелодията им, че могат да си позволят да словоблудстват без да предават особено голям смисъл. Пак са красиви. В нашият език словоблудстването е излишно, важно е какво ще кажем. Аз винаги съм била привърженик на съдържанието като водещо пред формата, но при Вазов и съдържанието и формата са в съвършен синхрон. Не случайно той самият харесва този език, роден не само, но безкрайно богат.
"Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?"
Емоционалните взривове и натрупване на образност при него е доведено до съвършенство.
"Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт...
...и сганта, упита от лакома стръв,
и гладна за блудство, за месо и кръв
изскърца със зъби."
И понеже много се подразних от опитите за преробатки над негови текстове с цел адаптиране и улесняване на езика за да стане по-достъпен за младежите иска ми се да кажа, че само през тези текстове и натрупването на толкова много думи, непознати за младите, те ще могат да ги усетят и усвоят. Да ги възприемат и запазят във времето. Подаръка, който един писател прави на четящите е многопластов. Той съдържа езика, идеие на деня, нови концепции за света, разнищване на определени проблеми в дълбочина, маркери за дискурса, послания за онези, които идват, прави отпечатък на света, в който пише. Това е подарък за идващите поколения.
Твърде близо във времето до събитията около възстанията и освобождението на България той много ни е оставил и този обем от литература, съдържаща в себе си толкова много смисъл ние не забравяме и постоянно се връщаме към нея.