Супердетерминизъм в отношенията, Хелиана Стоичкова

Това е Сабин Хосенфелдер с една от нейните лекции по квантова физика. Не съм сигурна, че вече добре разбирам термина супердетерминизъм от гледна точка на физиката, защото както става ясно и самите физици имат спорове над нея. Но Сабин ме накара да се замисля за други неща, които се отнасят до начина, по който гледаме на света. 

Супердетерминизмът ни казва, че когато правим един експеримент в опит да добием данни за изследвания обект ние добиваме данни определени априрори от това с каква цел наблюдаваме обекта и какво искаме да научим за него. Когато пускаме частици през двата отвора, известен експеримент във физиката, те преминават така, че на насрещната повърхност винаги се подреждат по определен начин. 

Независимо дали минават през левия или десния коридор и без да знаем каква част от къде минават крайният резултат винаги е такъв, защото между двата потока се получава вълна и тази вълна кара частиците да се подредят винаги по един и същ начин. Вълната между двата потока като един баркод прави изследването предсказуемо и физиците знаят, че тя ще се появи в замерването им. Когато обаче  се опиташ да направиш замерване само на половината от потока резултатът се променя.Защото се променя и това, което замерваш.

Ако се опиташ да наблюдаваш само половината от частиците преминаващи през левия или десния проход изолирано те не се подреждат в обичайният си ред, но хаотично. Защото в рамките на замерването не се взима предвид взаимодействието между двата потока и съответно в уравненията между тях не се появява вълна. Доколкото разбирам това е един много семпъл начин да бъде демонстрирано, че резултатът от едно изследване е в някаква степен предопределен от това какво съм си поставил за цел да наблюдавам. И това във физиката води до редица усложнени разговори за така нареченият "супердетерминизъм".

Сабин обръща внимание, че това не се отнася от научна гледна точка, задължително към всяка област и всяко научно изследване. Още по-малко може да бъде свеждано до хората. Но дали наистина е така? 

Ако аз наблюдавам един човек за да видя дали той има добро отношение към децата аз провеждам своеобразно събиране на информация, която е свързана с неговото поведение. Следя го, описвам действията му, класифицирам събраните данни и излизам със заключение, че той има или няма добро отношение към децата. Но аз не съм събрала никакви данни за отношението му към жените и не мога на базата на наблюденията си да направя изводи, които да бъдат не само еднозначни, но и практически верни. Защото резултатите ми са тясно свързани с това какво съм си поставила за цел да замеря в този човек.

Или обобщено казано какво прави според мен един обект зависи от това какво наблюдавам в него.

В живота и в отношенията между хората ние често казваме "той е предубеден". Това на практика означава, че този човек е обременен от някакви предварителни нагласи и очаквания, които го карат да замерва конкретни величини в поведението на останалите и така пренебрегва други качества и поведенчески фактори, които биха могли да направят мнението му по-умерено или най-малкото по-пълнокръвно. 

"Ти си виновен за всичко" ще каже някой от персонажите в разказите ми на друг. Но за кое всичко няма да стане ясно, защото заключението е формирано на базата на неща, които са се натрупали като вътрешни аргументи в защита на вече подадена тема за замерване с оперделени параметри. "Помниш ли, когато искаше да отидем в чужбина вместо да останем в България?", "а помниш ли, когато настояваше за комби, а не за джип" това е списък с доводи описващи конкретна фактология водеща до "вина" и убеденост, че това са доказателства за вината. Докато тези неща са се случвали, обаче, са се случили и много други, голяма част от които не са били подвластни на влияние от страна на замесените. Въпреки това, само защото умът е бил поставен в ситуация да замерва определен аспект на събитията той е натрупал данни доказващи и крайният резултат "наличието на вина". 

Затова, когато говорим за общуване и се намираме в областта на човешките отношения ние много често говорим за така наречената "отровна идея". Идва някой и имплантира в теб отровната идея, че съпругът ти ти изневерява. Това, което следва е щателно замерване и събиране на доказателства, аргументи, причинно следствени връзки и общуването между двамата съпрузи става на пух и прах. Защото отвън са зададени параметрите на изследването и всички останали данни остават на заден план и не са обект на наблюдение. Когато говорим за "отровни идеи" те най-често се имплантират от зложелатели, които имат определена цел. 

Така, че можем ли да говорим за супер детерминизъм в отношенията между хората и в името на приятния разговор не е ли редно да избяхваме такива постановки на общуване.

Аз понякога само загатвам дадени теми и поставяйки основите им не влизам в дълбочина. Това е защото читятеля е обременен от твърде много съдържание в публичното пространство и му се налага много внимателно да подбира какво чете. Твърде лесно текстовете досаждат и го изпускат. Затова се налагат по-кратки текстове с малко по-ограничен асортимент от идеи. Достътачно подробни стават натрупванията в моите книги, когато се равижря и в 160 страници предложа поне 30 разблични прочита на нашата десйтвителност. Моите книги с разкази са като един калейдоскоп. Влизаш вътре и те обстрелват с различни прочити и концепции. Ума не е винаги в настроение през 3 страници да му предложат различен прочит. Той понякога иска да влезе в една действителност и да изкара няколко дни само в нея, което предлагат романите. Затова четенето на разкази обикновено е занимание кратко и въпреки, че е стимулиращо, може да бъде и натоварващо. Поради тази причина, когато говоря за супер детерминизъм аз мога да предложа няколко посоки за размисъл в свободен текст без да задълбая прекомерно в темата.