Той е роден в Стара Загора и след завършването на училище отива в София, където учи и се отдава на своята работа в културата и просветата. Биографията му е достъпна онлайн и затова няма да я преразказвам. Това, което искам да споделя тук са два стиха, които винаги нося със себе си навсякъде и са попиле много дълбоко в мен:
Единият е свързан с личността на поета, с присъщият стремеж на твореца да осъзнава, претоворява и преосмисля отново и отново действителността за да може да осъжестви изконният си порив да бъде жив.
"За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори."
А другият текст на Ханчев, който наистина много обичам е "Господар съм на тази земя", който е еманация на чувството за отговорност към отечеството и силата на човешкият дух, който я е извоювал и се грижи за нея. Повече няма какво да кажа, защото всичко е в стиховете:
Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят, всеки хълм отстоявах
с карабина, омраза и стих.
Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.
С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си, държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в моите блокове сея жита.
С моя мъка, под моите длани
тая пръст оживя, зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
Господар съм на тая земя.
Тя е моя.
И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.
Ще я пазя — суров и стоманен —
и не ще е в бедата сама.
Затова съм аз неин стопанин,
затова е тя моя земя.
Единият е свързан с личността на поета, с присъщият стремеж на твореца да осъзнава, претоворява и преосмисля отново и отново действителността за да може да осъжестви изконният си порив да бъде жив.
"За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори."
А другият текст на Ханчев, който наистина много обичам е "Господар съм на тази земя", който е еманация на чувството за отговорност към отечеството и силата на човешкият дух, който я е извоювал и се грижи за нея. Повече няма какво да кажа, защото всичко е в стиховете:
Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят, всеки хълм отстоявах
с карабина, омраза и стих.
Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.
С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си, държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в моите блокове сея жита.
С моя мъка, под моите длани
тая пръст оживя, зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
Господар съм на тая земя.
Тя е моя.
И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.
Ще я пазя — суров и стоманен —
и не ще е в бедата сама.
Затова съм аз неин стопанин,
затова е тя моя земя.