Мътни брегове, Хелиана Стоичкова

Ще ти продумам за битката със Българите.
Кога се върнах, питаха ме другите.
Споделих им, и на теб сега ще ти разкажа
Аз, Жер Оливие, какво лице врага показа.

Пъклен рев, гърмящи погледи зловещи
под вежди строги, гъсти и стърчащи,
надвесени над яростно озъбени лица -
картина страховледеняваща и зла.
Изкочиха срещу ни с пушките наежени
надъхани, нахъсани, и с бяс нагорещени
напред се спуснаха и с вик земя разцепиха
обратно, кои видяха ги, побегнаха.
А те след нази тичаха направо подивели.
Безмилостни, като, че ада лично са видели,
Като че всяка битка на тях им е последна.
За тези хора срещата с смърта е вечна.
Страшилища, с дивашки рев, същи зверове:
колят, ръгат, крещят със свойте бесове.
Догонен кой е в кърви пада разчленен,
а кой е оцелял ще помни до сетният си ден.
Мътни брегове от бесотевична вълна –
не виждал съм такава нийде ни една.
Така я бранят тая своя чест и таз земя
Че ти е съжалително, че с тях си във война.