Ловешки романс, Хелиана Стоичкова

Омайна забрава на Ловеч остана.
Горещото лято сетива изненада, 
с вкусове нежни - цяла мелодия, 
запомних я, кусих я тази хармония. 

Под ореха леко полюшваше люлката, 
врабчетата весело си взимаха думата 
и с шепа смокини съща наслада, 
лакома радост в мене настана. 

А после притихна за да запомни, 
уюта и топлият ветърен повей, 
че всяко лято искам да ме посреща 
Ловеч в нова тъй приятна среща.