Днес целият свят споделя в така наречените социални медии всякакви подробности от личния си живот. От това какво работи, през това с кого живее, къде е ходил на почивка и така чак до това какво е вечерял. Или иначе казано личното пространство е превърнато в публично и хората нямат никакъв проблем с това, напротив не малка част от тях изпитват удоволствие да споделят тези неща с всичките си контакти онлайн, които нито могат да бъдат класифицирани като приятели, нито имат потреблост да навлизат толкова дълбоко в живота на някой. И така социалните медии давайки достъп до голямо разнообразие от аудиовизуални формати за споделяне дадоха възможност на всеки един да покаже себе си. За да се почувства малко по-интересен, малко по-значим. Да почувства поне малко светлината на прожектора насочена и към него. Не защото държи на мнението на всички тези хора, а защото се опитва да затвърди социално приемливият си образ и да му придаде повече обаяние.
Това доведе до инфантилизиране на съдържанието и начините за общуване. По този начин общуват децата и това връщане назад към първичният инстринкт на егото да бъде показан и оценен положително доведе до падане на нивото.