Уау! Много детски приказки! Колко още?
Благодаря за въпроса. Детските приказки наистина са много. Над 20 книги ако броим тези, които се готвят да излязат от печат и още много, над които работя в момента. Но защо станаха толкова много тези книги? Аз исках да представя на децата един свят, вкойто няма насилие, в който и животинките и децата и възрастните, които участват в техните истории са представени по един ведър и жизнерадостен начин. Духа на приказките е мъдър, но от време на време изглежда в очите на децата като хулиган. Действията са му продиктувани от това, че въвличайки ги в някакво приключение и дори беля той ги тласка ком това сами да открият отговорите на вапросите и сами да се справятс възникналите проблеми. Това е една игра, възпитателна и много забавна, в която възрастният се преструва на безпомощин за да могат децата да покажат най-доброто от себе си. Отново и отново той прилага този номер на децата и на тях това им харесва, защото така могат да покажат най-доброто от себе си. Разбирането, че децата са неспособни да измислят решения на ситуациите е погрешно. Те просто имат нужда от правилните насоки в правилните моменти и една защитна длан, която да помогне само когато това е критично необходимо. Ние често казваме, че обучението става през играта, но каква игра е въпросът. Най-добрата игра е онази, която се доближава максимално до реални житейски проблеми дори и в рамките на една фантасмагория и дава възможност на малчовците стъпка по стъпка да израстват напред силни, самоуверени и мислещи.
Затова детските приказки, които пиша са част от една безкрайна колекция. В момента те са 1000 страници и се побират в два огромни сборника "Любими приказки". Моето желание е да продължа да допълвам колекцията за да могат децата във времето да открият вътре онези истории, които ще им вдъхнат не само ведро настроение, но и увереност, че са добре дошли в света на книгите. Нещо като покана след като прочетат приказките да се обърнат към литературата за възрастни, в която има огромни богатства скрити за тях. И за менмного важно е това, че през случките, приказките и малките сюжети те да припознаят неща, които гивълнуват и които може да не са осмислили до този момент. Това е една много голяма покана към децата. И тъй като историите са толкова много те винаги ще отделят някои като любими, а други като не толкова близки до тах. Затова разнообразието е толкова голямо. Вътре има по нещо за всяко едно дете.
И като отговор на въпроса колко още? Вероятно още поне 80 книги, всяка от които ще представи преддецата не само различен сюжет, но и различен прочит над света на приказките.
Хелиана Стоичкова