Млада красавица с рокличка ведра
към мен закачливо вчера погледна.
И аз, подкосен, зашеметен ахнах.
По идея вълшебна просто припаднах.
А тя... Тя пожела да ме довърши.
Ситен дъждец заваля, снага прекърши,
малките красиви обувчици смъкна
и боса по асвалта като самодива тръгна.
Ах... Хапя устни, цяла нощ мечтая.
Роден, вдъхновен, попил от омая,
отнесен, но събуден, вдигнат високо,
душа ми с криле се понесе отново.
Подмладих се, прогледнах, пак дишам,
чувствам, искам, сюжети измислям.
И всичко това от една невинна гледка
коя ме изтръгна от старата ми клетка.
И днес проклятие, дявол го влачи!
Пусти чужденци, при това хора млади...
С руси опашки като норвежки викинги
с физиономии и погледи приповдигнати
пред мен в магазина мъже боси застанали
с щръкнали пръсти, мъжки, космясали
Доволни, модерни, правят се на интересни
мъже боси ми тръгнали, несресани.
Гнусно ми става, стар съм, дразня се
Провисвам направо, стареца показва се.
гледам ги с възмущение, треса се, беснея
как ме попариха, а исках да мисля за нея...