Скулптурът Иван Фунев

 Колко съм възхитена от скулптура Иван Фунев!

Галерията за Чуждестранно изкуство винаги е била прелюбопитна с това, че в постоянната й експозиция са представени автори, които би прегърпнал ако видиш на живо. За съжаление огромна част от тези творци са вече класици и това е невъзможно. Затова всяка разходка там е среща с разнообразни перспективи, действителности и гледни точки, които умеят да те накарат да се развълнуваш и замислиш. Най-вече над стойността на нещата. Стойността на времето, може би.

Аз съм била на 3 годинки, когато Фунев ни е напуснал, но ето 40 години по-късно имам възможност да видя, да усетя. Не посмях да докосна макар така да ми се искаше. Мога да отворя в Уикипедия и да прочета повече за него, но за да е максимално голямо удоволствието ще отида в библиотеката, която се намира едва на няколко десетки метра от Галерията за чуждестранно изкуство и ще потърся книги и материали за Фунев там. Там, където би трябвало да е най-истинско и най-много.

Вярно е, че не посмях да го докосна, но пък си позволих да се облегна на стената и да се загледам в лицата на онези, които надничат през малкото прозорче на вагона. Същото направих и при скулптурата с машинистът, който се е показал през прозореца на локомотива. Постоях и се взирах в него. Вятърът брули лицето му, той е сериозен, нещо се случва, влакът лети с бясна скорост по релсите и аз летя заедно с тях...