Живеем в прелюбопитен свят. Вчера ми изпратиха няколко рисунки, портрети можем да кажем спокойно, генерирани от Изкуствения Интелект. Рисунките са направени по моя снимка и са повече от прекрасни. Технологиите достигнаха ръба на критичното осмисляне на света. Някога такъв портрет щеше да струва стотици пари. Днес той е на един клик разстояние. Това поставя много въпроси пред нас. От една страна ни радва красотата, качеството, успехът. Но от друга ни плаши. Защото по този път всеки един от нас вече съществува с питанка над главата.
Трудно е да се каже, направо е невъзможно да твърдим, че няма поетика в тях. Въпросът е, че това е поетиката на колективното съзнание на човечеството. Това, че знаем, че картината е резултат от този колективен опит не омаловажава произведението. По-скоро следва да се запитаме оттук нататък търсенето на индивидуалният прочит на човешко същество ще ни бъде ли още по-ценно или ще загуби стойността си? И другият въпрос, който възниква е - Когато ИИ допуска умишлени грешки в картините, които прави дали това не е опит да имитира несъвършенството на индивидуалния прочит? Всички тези въпроси стоят пред нас.
