Капанница на глаголните времена
из книгата "Мечтите са за всички"
Тайната се намира в глаголното време
дали дава сила или е тежко бреме.
Дали е капан, глуха улица, скривалище?
Или е възможност, надежда и бъдеще.
Когато мечтая тук и сега правя планове.
Трупам идеи, представи, дръзки блянове.
Ако упорито ги следвам и се облягам на тях
някой ден ще казвам „Успях, защото мечтах!“
Чудеха ми се, защото постоянно мечтаех
В мойте идеи и планове ведро блуждаех.
И когато времето отлети в някой добър час
Ще казвам доволно мечтал съм и аз.
Не достигнах всичко, за което бях мечтал
дали бях предвидил и всеки детайл?
Затова ще мечтая мъдро. Всичко да съм видял.
И ще го постигна, защото ще съм мечтал.
Ако щях да мечтая в космоса да летя
щях да съм мечтал грандиозни неща.
Гледам какво са искали другите като деца
мечтаел съм явно все разумни неща.
Мечтал съм изглежда някъде в миналото
кола да имам по бързина ненадмината.
Бил съм мечтал, казват, и други работи.
Навярно съм ги забравил и ето, че няма ги.
Ако бях виевато настроен щял съм да мечтая
хиляди тунели през космоса да изкопая.
Щял съм да съм мечтал такива щуротии,
но съм видял, че са кули от кибритени кутии.
Днес бих мечтал практично и красиво.
Да имам кого да обичам и да живея щастливо.
Бих искал всички хора да са здрави.
Бих бленувал това и за стари и за млади.
Бих желал хората добре да се разбират
Бих си намислил да не се карат и препират.
Бих жадувал да има мир по целия свят
Бих копнял с мама и тате да се видя пак.
Да живея като в красив и пожелателен сън
Но да е реалност и вътре и вън.
Затова мечтай мъдро, благо и щедро.
Мечтаейки през живота се минава по-ведро.
По-лесно се преодолява всяко препятствие.
Малките радости правят голямото щастие.