- Вие, госпожо, знаете ли какъв уникален нос притежавате,
не, вие го носите така както носите и тази глава на раменете си! - той каза
всичко това със странен патос и тя облещи очи към него, примигна веднъж дваж и
обидено реагира:
- Какво се опитвате да ми кажете?!
- О! Госпожо, не си мислете, че се опитвам да бъда
нелюбезен, напротив, казвам всички тия неща по простата причина, че те са за
мен най-важни и единствено важни и аз постоянно се вглеждам в носовете на
хората. Познавам ги. Виждате ли.. - той се огледа за някой познат нос - Ето
погледнете този господин. Има къс нос, което е много лошо за интелекта,
вероятно и съпругата му го твърди, но пък е добър човек, дащен е, щедър е. Аз
пиша книга по тия въпроси. Виждате ли ноздрите на оная жена. Това, че често си
бърка в носа не е само за лошо, то и за добро е. Да знаете, че диша по-леко и
съответно мозъка й се оросява по-добре, но това, госпожо са общи приказки. Аз
бих..
- Вижте сега.. - жената хем заинтригувана, хем лекичко
уплашена, че може и да не може да се откъсне от този човек започна да се
придвижва към касата. - Аз не съм много сигурна, че разбирам защо ми ги казвате
тия неща..
- Веднага ще ви отговоря! Веднага! - подхвана той с нов
ентусиазъм. - Аз съм изследовател. Реших да напиша книга за носовете, само за
носовете на хората и поради тази причина ги изучавам. Виждате ли те се делят
принципно на..
- Аз ви разбирам, но защо се спряхте на мен?
- Ами госпожо спрях се на вас, защото ми се иска да
скицирам вашият нос като пример за нос, който не влиза в групата на останалите,
които съм изброил. Виждате ли.. - той онемя вторачен в един мъж на вратата.
Заряза жената както си стоеше и се приближи към този така интересен обект.
Приближи се така близо до него, че онзи се огтдръпна назад.
- О! Не! Простете! Просто вашият нос! Вашият нос е
уникално произведение на природата! Вашият нос..
- Я чупката! - ядоса се мъжа и тръгна да го подминава.
- О! Простете ми! Аз трябва да ви обясня защо така се
вторачих в носа ви. Вие не разбирате, аз съм учен, изследовател, който прави
един скромен труд, надявам се учебник някой ден по носология. Каква е идеята на
този учебник, нека обясня. Когато говорим за френология ние много често се
бъркаме и започваме да говорим предимно и само за носа, или пък предимно и само
за ушите. Не е правилно така да се говори, а науката да бъде за цялото лице.
Редно е когато носовете могат да бъдат чипи, тесни, дълги, къси, дебели,
тумбести, широконоздрести или пък криви - той малко се поувлече в
подробностите, но пък привлече вниманието на целия магазин - редно е в такъв
случай да приемем, че дори само от носа може да се научи много за даден човек.
Вие господине, и разбира се с цялото ми уважение, вашият нос, сте уникален,
защото той е плосък, но той не е плосък поради нараняване от накакво естество,
но от нещо друго и ако само ми позволите аз искам да го скицирам за няколко
минутки и ще ви оставя носа на спокойствие. Както и вас самият.. - Гергов за
миг се спря и отново се вторачи в носа вече вадейки скицник и молив.
- От къде на къде ще.. - мъжът се опита да се противи тъй
като изпита голяма доза неудобство от това, че точно в тоя момент всички
гледаха в неговият така обявен за уникален нос. Той и без това си изпитваше
неудобство, когато хората говорят с него и са постоянно вторачени в носа му.
Поради някакви такива причини той се разгневи:
- Ама я ме оставете на мира!.. - Гергов обаче не му даде
възможност да се измъкне.
- Знаете ли господине, че орловите носове са знак за
остра мисъл, мисъл бръснач, тъй да се каже? Знаете ли също така, че когато е
дълъг носа това е знак за интелигентност, когато е чип е високомерен, когато е
обратно извит е лъжлив и т.н. - това са общи приказки, но са много съществени,
важият нос, господине е плосък!
- Е, и?! - започна да нервничи мъжът.
- Ами интересна или не за вас, причината.. - Гергов
диплеше думичките по много особен маниер - вашият нос да е уникален също е от
значение за моят научен труд. А.. Дали не го пипате често?
- Абе я ме остави на мира! - ядоса се съвсем открито
мъжа.
- Не, защото.. - Гергов се пресегна да пипне, той просто
не можеше да скрие удивлението и почудата си и тази така старателно и грижливо
поддържана страст просто изби. - Защото аз съм убеден, че вие често го пипате -
и той стисна мъжа за носа и започна да го опипва с такава наслада, че онзи
закрещя някакви обиди и се заопъва да се отскубне. Гергов стискаше за да не го
изпусне, а мъжа започна да вика от болка:
- Пусни ме, бе, идиот! Боли ме! - сборичкаха се и всеки
си крещеше неговото. Гергов разсъждаваше на глас дали носът не може да бъде
моделиран в предишната му форма, а мъжът крещеше от болка.
- Пипаш го ти, зная аз, смачкал си го нарочно за да имаш
най-уникалния нос на света, нали! Хванах те аз, самолюбив си и си егоист и
много много не си поплюваш.. - нареждаше Гергов и по чертите на лицето му
пълзеше нечовешка злоба. - Харесваш си го, мамка ти!.. - някъде около
последната фраза Гергов беше нокаутиран само с един удар. Устата му се отпусна,
той се свлече на пода и по бузата му потече тънка струйка разпенена слюнка.
Мъжът изпсува няколко пъти и си излезе почервенял като домат с ръка на носа.
Пък в интерес на истината пипаше си го.
Продавачката
и останалите клиенти се надвесиха над Гергов и любопитно започнаха да оглеждат
лицето му. Мълчаха, какво да кажат.. Със сигурност се опитваха да му запомнят
физиономията, в случай, че се срещнат направо да побягнат. След малко той
започна да се свестява и те отскочиха като опарени. Той се надигна, изциври
нещо, заопипва си носа и избухна в рев. Надигна се и все така мрънкащ нещо, със
сълзи на очите, си отиде.
В
магазина настана още по-гробна тишийна. Сякаш и колите по улицата се бяха
умълчали точно в тоя момент за да подсилят усещането за абсурдност.
- Пък в крайна сметка - проговори жената, която той най-напред беше спрял
и ако трябва да бъдем честни не без огромна доза облекчение в гласа - сега може
да се успокои, защото и неговият нос е сплескан.. - и всички избухнаха в
лудешки смях. - Така да се каже.. Уникален.. Този разказ е част от книгата "Централно Управление Запознанства" - можете да купите тук