Биографична бележка
Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. Ежедневието й е изпълнено с разнообразни занимания като уроци по пиано, уроци по чужди езици, събиране на камъни, бягане от училище и прескачане на огради. Ако можем да й направим снимка в този период ще я уловим да наднича зад някоя ограда. Ех... Не успяхме да я снимаме, защото е много пъргава, прескочи я и избяга.
В гимназията тя попада в хуманитарна паралелка с "разширено изучаване на Философия, История и Литература". Взимат я по милост с успех 5.11 в последното класиране за да разберат по-късно, че рядко ще ги посещава. Или поне ще изкара максимално много време в залата с пианото докато я търсят по коридорите. За радост докато бяга от часовете се зачита в учебниците и открива няколко изумителни български автора. Да кажеш, че се среща с тях и почти разговарят. Е, задочно. Също така открива няколко интересни автора и в учебника по философия. Това предизвиква много въпроси, успява да ги зададе и...
По време на престоя си в гимназията Фредерик Жолио Кюри, успява да издаде три броя от ученическият вестник "Междучасие". В редакторския колектив са почти всички, но дейно участие взимат Таня Трендафилова, Калина Кръстева, Йорданка христова и Сибила Янева. Логото пък е създадено от Андрей. И това е един от най-готините вестници, които е чела. Има графици на класните, вицове и дори спортни новини.
Отдавна пише опити за проза, но получава първата си публикация. Тича радостно при дядо и размахва Стършела.
- Дядо, публикуваха ми разказ във вестник Стършел! - той гледа усмихнато под вежди.
- Като ти публикуват в Дума, ела и ми се похвали. - и той вдига Думата нагоре все така усмихнат.
За радост този период отминава и неясно как попада в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, където Христо Руков я съветват да учи за актриса, но не, тя иска да пише. След четири години в курс по Публична Реч все пак получава диплома, на която пише актриса. Каква закачлива ирония, нали? По това време излиза първата й книга и покрай нея се запознава с изключително интересни хора като Христо Бойчев, Радой Ралин и много други. Радой Ралин й подарява уникална книга с още по-уникално посвещение:
"На Радой Ралин с обич, с признателност, с възхищение. 1969 А. Далчев"
и още едно под него:
"На Хелиана, единствената, която заслужава да й подаря скъпият ми спомен от Атанас Далчев. 2002 София Ралин"
Е, с такова начало е много приятно да се впуснеш в света на литературата с още повече плам. И всичко започна от един "залез ален като домат" както каза Радой разказвайки й за Далчев.
Но, освен опитите да пише дописки за вестник "Литературен Форум"тя решава да се съсредоточи над второ висше по Бизнес администрация в Нов Български Университет, но задочно. Заедно с него побутва една магистратура по "Връзки с обществеността" в Софийски Университет. Но и на двете места успява да загуби основание да продължи. Знае ли човек, може би е било за добро. Работата й като специалист по Връзки с обществеността в Съюза на Аархитектите не й пречи да запише една специализация по Кинодраматургия отново в НАТФИЗ и веднага след нея докторантура с гръмката тема "Характеристика на речта на атрактивния персонаж в българското игрално кино" и настава много голямо забавление. Темата е вълнуваща, тя иска познание в областта на стилистиката, прагматиката, риториката, лингвистиката, херменевтиката, театъра, киното и когато нещата стигат до руската формална логика веселието вече е в малките часове на нощта и повечето имат махморлук.
По това време излиза книгата "Магарето и Петела", пиеса напомняща за комедия дел арте. Излиза под псевдоним за по-интересно.
Работи като диалогист в първия български сапунен сериал "Хотел България".
По това време освен разкази започва да пише и първите си приказки.
Продължава да изучава чужди езици. Английски, Френски, Италиански и Румънски за лично удоволствие и се учи да свири на китара, защото саксофона се оказал много звучен, а пианото изгоряло. Горкото момиче време е да си купи ново пиано.
Обича да рисува най-много с акварел и пастели.
Обича да създава скулптури.