Подлостта се възпитава точно както се възпитават и други социални умения. Но за съжаление подлостта има нужда от благоприятна основа, върху която да се изгради. Благоприятната почва в комбинация с благоприятна среда може да изгради шедьовър. Едно от най-лудите изживявания за подлият човек е ако се окаже, че игрите му са го довели до загуба. Тъй като основната мотивация за действията му е личният интерес и ако такъв бъде пропуснат това причинява искрено страдание и усещане за непоправима несправедливост.
И тъй като аргументите за преследване на личният интерес са търсенето на справедливост за себе си в тази ситуация намирането на справедливост се афишира по всякакъв начин независимо от методите и предисторията. Търсенето на справедливост е опит за добиване на сигурност, че личният интерес ще бъде над-всичко. Именно затова справедливо може да бъде само нещо, което е изискано публично като търсене на личния интерес. Това е еманация на себичността и представлява със сигурност едно от най-ниските нива на нарцисизма, защото когато постигането на личния интерес е снързано с погазване на благоденствието на други лица вече говорим за преход към садизъм в свободен стил. Това нахъйзяване го няма дори при животните, които биха приели личният им интерес да бъде ограничен в някакви ситуации и не изграждат върху това озлобление или мъст и не правят опити да търсят справесливост. Защото в джунглата няма такова нещо. Има определени правила, по които нещата функционират. Който не може да насмогне просто губи.
И същевремено ето го човека - когато има лична полза всичко му изглежда справедливо независимо дали нарушава установените нрави по някоя линия. Когато не печели личен дивидент изпитва остро чувство на потребност за равенство и справедливост по нуждите си.