За мен ще остане тайна защо някои хора не харесват научната фантастика. И то при положение, че живеят на Аватар, носят навсякъде миниатюрни компютри, които са всичко, но не и телефони и имат достъп до информация, която е абсолютно безценна. Въпреки всичко това представите и хипотезите за възможното бъдеще ги смущават.
Нека погледнем нашият дом, нашата совалка, която ни дава подслон в моменга. Ние се чувстваме изключително привилегировани от това, че владеем планетата и дори развиваме комплекс около урбанизирането й. В някаква степен основателен той не води до резултати, защото онези от които наистана зависи баланса на планетата изглежда владеят повече говоренето.
На нашата планета има голямо разнообразие от животински видове, които живеят в уникален баланс с флората. Ние сме единствените животински представители, които са достатъчно силни да влияят на този баланс на глобално ниво. Така говорим и освен вина сме събрали и големи дози самочувствие. От нас зависи. Този мотив се повтаря отново и отново за да се утвърди аномалията и нарцисизма ни да избуи до неузнавателни предели колко сме силни и важни. През това време една биологична група тихо манипулира и средата и баланса. Тази на гъбите.
Те наброявават хиляди видове, а реалното разнообразие достига до 5 милиона спори. Те са навсякъде и ще направят всичко необходимо за да се нахранят. Точно като растенията са не по-малко агресивни, безскруполни и интересни. Точно като растенията те имат способността и качествата да се адаптират към промените и да манипулират средата. И ако едно животно обитава взимайки на заем благата при гъбите и растенията манипулирането на средата независимо от размера на организъма има колосални пропорции.
Около 30% от почвата, върху която стъпваме е съставена от тях и техните остатъци. Все по-активно се говори и за тяхната съзнателност. Трудно е в рамките на езиковия код, кой ние сме развили да си представим говора на растенията и гъбите, но те действително говорят. Обменят импулси, химикали, произвеждат вещества и имат ясна стратегия за оцеляване. Още по-впечатляващо - когато се налага променят своята стратегия за оцеляване и измислят за часове как да се защитят.
Един съвсем непосредствен пример за говор при растенията е миризмата на прясно окосена трева. На нас този аромат ни ухае приятно. Сетивата ни го свързват с нещо красиво, нещо естетично. Но реално този аромат е сигнал за помощ, който тревата отделя под формата на молекули. За хищните животни този аромат е сигнал, че някъде наблизо има тревопасно животно. Тревата привиква хищниците за да прогони тревопасните, които я нараняват. Тоест растенията говорят и то съвсем директно. Това, което със сигурност се вижда е, че са войнолюбиви, отдават огромно значение на размножаването и храната. Действат често подмолно и колкото са търпеливи и изглеждат бавни като темпо на движението толкова са категорични кое за какво ще разменят и с кого няма да търпят съседство.
Гъбите боравят с подобни приоми и проявяват същата готовтост да си паргнират, но и да убиват за да се нахранят. Най-големият жив организъм на нашата совалка в 1 тяло е гъба с размерите на 200 футболни игрища. Тя живее като убива дървета, разгражда ги и от плътта им вади допълнителна влага. Това осигурява възможност на разнообразни треви да избуят и така прииждат повече животни. Част от коиго ще оставят безценните си тела за формирането на част от менюто и на гъбата и на растенията. Торовете са важни, но оптимално ценни съставки от менюто на растенията например са остатъците от животинска плът след смъртта на животното. И тук още една вметка за растенията - те "подушват" храната точно както гепарда я надушва. Усещат я отдалече и се втурват да си я вземат с повишено темпо на разтеж.
Без съмнение говорим за същества, които не просто общуват и имат интуиция, но са прекрасни манипулатори. За да е още по-впечатляващо всяко си има своята химическа лаборатория, в която произвежда и отрови и примамките необходими за оцеляването им.
Има известни теории, че внезапното увеличаване на церебралния капацитет на хората е станало вследствие на консумацията на гъби. Защото гъбите стимулират производството на определени вещества в тялото ни и могат както да ни убият така и да ни дадат повече време, повече интелектуален капацитет и това вече го има в научните изследвания.