Като един човек, продукт на своят век и аз изпитвам любопитство и естествен стремеж да науча повече за света и за космоса, от който този свят е част. Когато слушам и чета за постиженията на квантовата физика постоянно се заслушвам и в коментарите на физиците как се приема тази информация от хората по света. Брайън Грийн представя в новата си книга освен фактология и определени размишления за светоусещането ни на този етап от нашето развитие. Той споделя, че за някои хора обясненията свързани с развитието на вселената будят в някои чувство на отчаяние. Те не могат с лекота да приемат, че дори крайният етап от развитието ни като вид да е мисълта и мисленето без грниците на физическите данни, с които сме стартирали то в даден момент от еволюцията на нашата вселена мисълта ще се самоизгори тъй като няма да може да устои на температурата, която се генерира от собственото й протичане.
По този начин изказано това звучи най-малкото фаталистично. Ние не знаем, може да се допълни спокойно, дали на този етап от нашето съществуване ние няма да сме способни да се придвижваме от вселена във вселена и от реалност във реалност. Физиката дава основание да се вярва, че не само съществуват други вселени, но и, че по условие няма гаранция, че в тях важат същите физични правила като тези в нашата вселена. Това оставя много врати отворени, много въпроси все още неизучени и самата хипотеза, че ние можем да достигнем до толкова напреднал етап на развитие предполага, че най-малкото безграничният разпад и потъване в хаоса на разширяващата се вселена може да доведе само по себе си до нови решения за нас като вид.
И като казваме вид ние все още разсъждаваме в рамките на своят произход на биологични същества, но трябва да приемем, че от един момент нататък биологичното ще се преобрази в нещо друго и ще престане да съществува във вида, в който го е имало. То така или иначе еволюира и ще достигне други нива на развитие, които може не само да не са биологични, но и да надскочат границите на познатата ни до момента физика. Тоест няма нищо фаталистично в изчисленията на физиците и те не са основание да се стремим към една тенденциозна ретроградност, но напротив можем с широко скроена фантазия да помечтаем. Да надникнем някъде напред в бъдещето и да се опитаме да си представим какви биха могли да бъдат евентуалните ходове на нашето развитие.