Веднъж гледах една лекция от Йеил, в която лектора зададе семпъл казус. На едно шосе има ремонтна дейност и петима работници са на асфалта. Отстрани има спирка, един човек стои на спирката и чака автобус. Шофьора на автобуса наближава спирката, но внезапно спирачките му отказват. Пред него има избор - дали да прегази петимата на шосето или да насочи автобуса към спирката и да прегази само един човек.
Болшинството от студентите се аргументираха, че е по-добре да загине един отколкото петима и е логично шофьора на автобуса да направи такъв избор, въпреки, че този един не е на пътя на автобуса. Тогава лектора представи следващият казус:
Чакалня в болница. Отвън чакат шест човека като петима са в доста тежка и спешна ситуация и имат нужда от трансплантация на органи. Заедно с тях чака шести човек, който има настинка. Доктора ги оглежда. Би могъл да вземе този един и като жертва неговият живот да спаси живота на другите петима и да им даде неговите органи.
Болшинството от студентите в аулата реагираха, че е морално нередно здравия човек да бъде пожертван за да бъдат спасени петима.
И следва да се запитаме въз основа на това какво представлява морала. Защо в една ситуация дадено нещо ни се струва нормално, но в аналогична ситуация ни се струва неморално и дори несправедливо. От позицията на каква ценностна система двата казуса биват третирани по различен начин при положение, че и в двата случая решението се взима в спешна ситуация еднолично от човека, който е на път да за губи човешки животи. Кога дадено действие изглежда неморално и кога оправдано.
Кога ни се струва, че морала е бил корумпиран и кога ни се струва, че е функционирал правилно. Тъй като съжденията за морала са субективни макар да са въз основата на общоприети нрави и културни обособености се създават законите, които да помогнат до където могат. На лекциите по Етика Петър Горанов постави въпроса кое е добро и кое е лошо. На практика етиката може да анализира поведението ни в съответствие с морала, може да установи какъв е текущият морал, да анализира проявленията му, но не може да се заеме със задачата да каже кое е добро и кое е лошо. Просто защото в различните етапи от развитието на обществото тази двойка има своите флуктуации, вариации и не веднъж споровете за нея са извеждани до неспособност за изясняване на универсален отговор дали конкретно явление или действие е било добро или лошо. Респективно напълно добро или напълно лошо.
Аз много харесвам диалога на Платон, в който той се занимава с оптималното добро. Това е и диалога, заради който Сократ е накаран да изпие чашата с отровно вино. В груб преразказ Сократ задава следният въпрос. Кое е добро - онова, което е добро за боговете или доброто е една универсална категория, която стои над всичко. Ако отговора дойде, че доброто е категория дефинирана от боговете в Олимп то тогава доброто губи своята стойност на висше благо. Неща, които са добри за боговете може да не са добри за хората и респективно доброто се изпразва от съдържание. Ако отговора е, че доброто е универсална категория базирана на универсална ценност свише то тогава това подрива същността на боговете като висша сила защото поставя нещо над тях. Ако има нещо, което стои над тях то тогава те не са никакви богове.
Този диалог на Платон е много кратък, но определено поставя някои въпроси, които могат да те накарат да помислиш и над морала и над универсалните ценности и над норматива независимо под какви форми идват те. Дали става въпрос за 10 или 100 заповеди - няма никакво значение. Този въпрос разбутва и двете системи и тази на морала и тази на боговете и може би е съвсем нормално да предизвика толкова внимание.