Това са хора, които страдат от остър дефицит на реална самооценка. Те нямат проблем с другите хора. Те имат проблем със себе си и постоянните им инсинуации целят да ги утвърдят в собствените им очи като индивиди. Нещо, от което имат остра нужда, но не знаят как да направят сами без участието на контагонист Но те не могат да привлекат контагонист защото поддържат постоянно антагонистично поведение. Кръгът им е затворен и няма излизане от него. Той е трайно конфигуриран и непроменяем. Затова единственото, което могат да направят е да привлекат участник в антагонистично общуване поднасяйки му постоянни черджета. Това са обиди, директни и замаскирани, подмятания, интимничене, опити за засрамване чрез неудобни интимни въпроси. Директно засрамване, обвинения в падтисничество, обвинения за нанасяне на обида, за подценяване, омаловажаване, надутост, обвинения в злост. И колкото по-неуспешни са им опитите толкова по-сурови стават обидите. Рано или късно се надяват да ударят болно място и събеседника да им отговори. Това е момента, в който печелят. Качват го на черджето и го въвличат в огровен и болезнен танц на давене, кръвопускане, кръвопреливане, спасяване и отново давене. Това са отровни методи на общуване и те имат само една единствена цел - захранване на самочувствието чрез утвърждаване на собствената проекция на аза. Удовлетворяване на нагона и утоляване на жаждата за доминация чрез консумиране на страданието и респективно прогреса на другия в веговите реакции и дори развитие. Защото развитието на другия също захранва жаждата за доминация, произведените действия са довели до резултат и общуването е било успешно. И благородните намерения в миг са оправдани - правя го от добро, не от лошо.
Консумиране на страдание и същевременно изпразване на вътрешния ад върху другия. Да се празниш по този начин е изключително удовлетвопяващо и винаги ще си струва усилията за тези хора. Те не разбират границите на личното и чуждото пространство и ги преминават водени от своят ИД. Мощен инстинкт, който иска тук и сега каквото иска с цената на всичко. Това означава, че амигдалата е конфигурирана така, че да функционира изцяло в собствена полза и набора от ценности се тълкува за за да се адаптира към личните прадпочитания. Точно каквато е логиката на сперматозоида - нагъл до успех. Но при една по-сложна психика има и по-сложна структура на процесите.
Всичко това е свързано с въгрешен сексуален дефицит добито през търсенето на приемлив социален образ. Такъв тип хора понякога не могат да отличат обикновени категории като приятно и неприятно, защото и двете могат да им носят наслада. И двете могат да донесат страдание. На повърхността на поведението говорим за елементарно възпитание, но в дълбочина трябва да говорим за неправилно тълкуване на ситуациите. И неспособност да се изгради адекватно поведение заради твърде субективната преценка за приемливо и неприемливо поведение. Това деформира чувството за хумор и неминуемо оставя отпечатък върху способността им да правят разграничения между това какво могат да си позволят като поведение и какво не могат. Не могат да си изградят здрав социално приемлив образ и при пик на вътрешното напрежение започват отчаяно да търсят нова жертва за антагонистичните си танци.