"ПСИХОЛОГА седи облечен в жартиери, пера и секси бельо. Влиза МИШЕЛ и влачи куфара зад себе си. Тръгва да влиза в сградата.
ПСИХОЛОГА
Къде мислиш, че отиваш?
МИШЕЛ
У нас. Във.. Във... На работното ми място.
ПСИХОЛОГА
Това вече е моето работно място, много ти благодаря. Вадя си чудесни пари.
МИШЕЛ
Но...
ПСИХОЛОГА
Какво стана със шуши муши? Направихте ли децата, направи ли му кекс? Купи ли ти бурканчета с подправки? Почувства ли се специална?
МИШЕЛ
Аз... Не.
ПСИХОЛОГА
Заведе ли те на мечтаното семейно пътешествие? Излъга ли те, че те обича?
МИШЕЛ
Да.
ПСИХОЛОГА
И сега по-щастлива ли се чувстваш?
МИШЕЛ се опитва отново да влезе.
ПСИХОЛОГА
Не. Твоето място не е там.
МИШЕЛ
Уморена съм, отчаяна съм, нямам пукната стотинка. Не съм яла от два дни. Ходих пеша до тук. Къде е мойто място?
ПСИХОЛОГА
Ами в момента наемаме само чистачка. Освободихме килерчето до стълбите. Можеш да се настаниш там.
МИШЕЛ
Чистачка?
ПСИХОЛОГА
Да.
МИШЕЛ
Еми добре.
ПСИХОЛОГА
Добре ли е?
МИШЕЛ
Става.
ПСИХОЛОГА
И още нещо. Сутрин обед и вечер искам нещо за ядене. Нещо вкусно. Трябва да си се научила вече.
МИШЕЛ
Защо си толкова жесток с мен?
ПСИХОЛОГА
Не съм. Давам ти това, което искаше.
МИШЕЛ
Никога не съм искала лошо отношение.
ПСИХОЛОГА
Мелодрамата в часовете на психолога. Сега съм на втората си работа. И съм много преуморен. Обичам да ме глезят. На нея аз съм примадоната. Не знаеш ли? Всички глезят примадоната. Всички я желяат. Малък трик, който научих от една приятелка. Сега ти ще глезиш мен. Ядат ми се палачинки.
МИШЕЛ
Добре..."