Модели, Хелиана Стоичкова

Силата на свободния пазар никога не бива да бъде подценявана. И винаги, когато командната система започва да доминира обществата не могат да натрупат нито благосъстояние нито да защитават свободата си. Така започва книгата на Милтън и Роуз Фридман за "Свободата на избора". Командната система  регулира по такъв начин пазарите, че съсредоточава вниманието си прекомерно много върху организирането и това естествено води до монополизиране. Винаги, когато определен сектор се поставя на командно управление частната инициатива на свободен принцип може в малка степен да подобри системата на функциониране на пазара, но съвсем не достатъчно. Така се формират и големите кризи. На практика е много странно да живеем в 21 век и да виждаме, че след всичко изписано и изговорено през вековете някой може с лека ръка да посегне на благосъстоянието и свободата. Странно е, защото когато поставяш свободният пазар, производство и размяна в рамките на втвърдена регулация не просто пренастройваш системата ти я довеждаш до несъстоятелност. 

Не е никак случайно, че когато говорим за свободни пазари цената на продуктите излиза като водещ фактор в саморегулацията на тези пазари. Определени продукти имат дефинирана стойност съобразена с ресурсите похарчени за тяхното производство. В момента, в който командната система започне да регулира стойността им или допусне да бъдат въведени алтернативни продукти на по-ниска стойност изградени на основата на общественият ресурс свободният пазар в този сектор бива сринат. Под предлог, че в името на общото благо и с обществените ресурси се нанасят корекции реално се преобразуват свободно пазарни формации в тоталитарно управлявани формации. За съжаление обикновено причината е последваща приватизация или пълно заграбване на сектора. И така продукти, които са били резултат от традиционно оформени манифактури, индустриализация или просто резултат от дългогодишен опит и познания се подменят с "модернизираните си" алтернативи. Същото, но под ново име с почти гарантирано понижено качество и анонсирано като по-изгодно или по-добро за обществото впоследствие почти задължително излизащо по-скъпо на същото това общество. И то по много причини. 

Всеки може да види какъв е ефекта от командното управление. Подмяната на съдържанието на личния интерес, представян като отражение на обществения интерес е много хлъзгава площадка. Ако анонсирам, че даден сектор се манипулира в името на общественото благо това би трябвало да оправдае загубите на територията на свободния пазар и засегнатите частни интереси. Обществото подлъгано от примамливата идея, че намесата се прави в името на общото благо се съгласява на подобни практики, защото в различните моменти са засегнати различни сектори. И някой, който не е засегнат в момента не може да оцени параметрите на загубеното от други. И така един по един секторите се поставят на командно управление и винаги с идеята, че това е добро за обществото. Същото общество, което постепено губи своето благосъстояние и способност да защитава свободата си. Защото е потънало в блато от "бюрократични импровизации".