Арогантността на хората расте право пропорционално на вътрешното им усещане, че са с нещо повече от останалите. По-умни, по-здрави, по-силни или по-можещи. Странно обаче, когато говорим за арогантните хора обикновено ни сочат странните, онези инакомислещите. Казват ни "Виж колко са арогантни с нестандартните си убеждения и факта, че не желаят да се съобразяват с това или с онова". И ние свикваме да чуваме, че арогатността е отражение на желанието да разсъждаваш над личния си интерес не въз основа на твърдения какво е ултимативно добро за теб, и при никакви условия под натиска на императивни стойности, но повече да търсиш в разсъжденията си логическата връзка между нещата и да се опитваш да си отговаряш на семплия въпрос каква е обективната цел на това, което ти предлагат или се опитват да ти налагат. Това се сочи като вътрешноприсъща арогантност и себичност отвъд пределите на нормалното.
Но истината е, че арогантноста на онези, които мислят, че масовата позиция е априори валидната позиция е стократно по-голяма и не само, че убежденията им са по-твърди, но и усещането им за собствената персона излиза по-мащабно. Или с други думи казано ако аз съм приел и усвоил дадено правило и се подчинявам то аз съм интелигентен и адаптивен. А ти, който още разсъждаваш по темата дали е вярно, дали е редно и дали е състоятелно очевидно имаш нужда от някакво усъвършенстване и трябва да компенсираш недостиг, който ти е генетично вроден. Явно си по-глупав и нещо не разбираш. Всичко е пределно ясно. Нещата се правят така както ти се казва, че се правят.
Къде се появяват иновациите и къде се достига нивото на некомпетентност? Къде се коренят основите на разума и какви системи на функциониране той има нужда да упражнява за да се самоподдържа и кога пада в жертва на предубеждението, че е достигнал върха на развитието си и не е необходимо да задава повече въпроси? Ако той вижда макар и малка пробойна в логическата структура на дадено твърдение, която подкопава убеждението, че е ясна обективната цел на случващото се и остане пасивен свидетел, това е зона, в която разума е достигнал нивото си на некомпетентност.