Мария пъхна телефона в чантата си и като си облече якето си тръгна от работа. Последният разговор, съвсем предколедно, беше наистина дразнещ. Тя не разбра уволнена ли е, не разбра виновна ли е, не разбра какви са мотивите зад това, което шефа й й каза, но толкова се ядоса, че си спомни поне десет случая, в които се е отнасял несправедливо или нечестно с нея. Например преди няколко години, когато раздаваше коледните бонуси й подхвърли, че ще получи възнаграждение за успешните сделки през годината, но коледния й бонус беше даже по-малък от предходни години. Също така си спомни моментите, когато я караше да обмисли една „командировка“ с него за няколко дни, не повече, защото на него жените бързо му писвали. И така. Тя претича през няколко неприятни момента свързани с него и въпреки, че ловко успяваше да избегне директните инсинуации не й беше никак приятно.
Когато стигна до моста на влюбените беше вече бясна. Представяше си как му връзва едно въже на врата и го бута от моста. После си представи как вдига един стол и му го разбива в главата. Ножове, триони, пистолети, бобми. Пълна програма. Фантазията й се развихри. Толкова я беше яд. После си представи как го връзва за една кола и по един черен път кара ли кара. И те едни пейзажи, едни поля, и малки чакълени камъчета хвърчат под гумите. Толкова я беше яд, че даже се разплака.
Една двойка мина покрай нея и тя се загледа колко мило мъжа е прегърнал жената. Стана й гадно, защото докато тя прехвърляше през ума си разнообразни методи за убийство, другите хора просто се наслаждаваха на живота. Затова пое си дълбоко въздух и започна да си мисли за Коледата. Някак представяше си я топла и уютна. Представи си, че е облечена в зелено палто, на обувки с висок ток и е щастлива. Представи си, че към зеленото палто е сложила нежно бяло шалче и така е наистина много красива. Тя помечта малко на моста и тръгна към дома си. Тази вечер стигна своя край и тя смяташе да се отдаде на сън.
Три дни по-късно коледната трапеза беше сожена и със съпруга й се готвеха да седнат на масата когато на вратата се позвъни. Тя отвори и видя мъж облечен като дядо Коледа, който й подаде два пакета и я накара да се подпише.
- Мило, получихме някакви пратки.
- Верно! – Той се приближи и като взе едната кутия разклати я.
- Какво си поръчал?
- Не знам. – Той взе единия пакет и се зачете в етикета. – С настъпването на новогодишните празници програма за развитие дрън дрън... – Той продължи да чете наум и като й подаде пакета протегна ръка за другия. – Този е твоя.
Размениха си пакетите и сега тя разклати нейния.
- Какво има вътре?
- Не зная. Това е по една програма за насърчаване на празничното настроение и стимулиране на малкия бизнес. Депозираш някаква сума по сметка и „Дядо Коледа“ разбирай добрите елфове от програмата отиват и ти купуват подарък, който ще бъде изненада за теб. Много готино, нали? Все едно пратка от северния полюс и ти не знаеш какво има вътре. Изненада!
- Няма ли да чакаш до полунощ?
- Любопитно ми е. – Той отвори пакета и извади отвътре телескоп. Лицето му леко провисна и като се отпусна на канапето той отвори кутията и застина с протегнати ръце и само гледаше съдържанието й.
- Не ти ли харесва? – Тя седна до него, а той вдигна очи.
- Не, харесва ми. Просто... Точно това исках... Не мога да повярвам как са уцелили... Отвори твоя.
Тя отвори нейния подарък и както беше усмихната като надникна лицето й увисна. Тя извади зелено палто и го вдигна пред себе си.
- Зелено палто... И бяло шалче...
- Да. Харесва ли ти? О, виж в твоята има картичка. Дай да прочетем. „Скъпа Мария, желаем ти тази коледа да ти донесе само красиви мисли“ .
- Не ти ли харесва? Изненада! И аз не знаех какво има вътре. Ако не ти харесва ще го подариш на някой. Стори ми се, че е много готина идеята с тези изненадващи подаръци.
- Някога майките и бащите ни слагаха подаръците под елхата, а ние вярвахме, че един дебел дядо влиза и ги оставя там. Пишехме писма, лепяхме марки, разказвахме на всеослушание какво искаме за коледа.
- Да?
- А сега... Сега... – Тя съвсем се смути.
Седнаха на трапезата и започнаха да се хранят. Тя мълчеше и той мълчеше. Тя правеше някакви странни нервни и напрегнати движения и дъвчеше забързано сякаш закъсняваше за някъде. А той си ровеше в чинията, защото си спомни как седеше в колата пред банката преди няколко дни и се чудеше дали да влезе вътре и да ограби поне няколко от касите. Да направи поне веднъж в живота си нещо лудо и диво. А след това реши, че може би един телескоп е далеч по-добра идея. И накрая взе устройството си и просто плати тези два ваучера за подаръци изненади.
- Съжалявам, - промълви той - стори ми се, че ще ни разнообрази.Една двойка мина покрай нея и тя се загледа колко мило мъжа е прегърнал жената. Стана й гадно, защото докато тя прехвърляше през ума си разнообразни методи за убийство, другите хора просто се наслаждаваха на живота. Затова пое си дълбоко въздух и започна да си мисли за Коледата. Някак представяше си я топла и уютна. Представи си, че е облечена в зелено палто, на обувки с висок ток и е щастлива. Представи си, че към зеленото палто е сложила нежно бяло шалче и така е наистина много красива. Тя помечта малко на моста и тръгна към дома си. Тази вечер стигна своя край и тя смяташе да се отдаде на сън.
Три дни по-късно коледната трапеза беше сожена и със съпруга й се готвеха да седнат на масата когато на вратата се позвъни. Тя отвори и видя мъж облечен като дядо Коледа, който й подаде два пакета и я накара да се подпише.
- Мило, получихме някакви пратки.
- Верно! – Той се приближи и като взе едната кутия разклати я.
- Какво си поръчал?
- Не знам. – Той взе единия пакет и се зачете в етикета. – С настъпването на новогодишните празници програма за развитие дрън дрън... – Той продължи да чете наум и като й подаде пакета протегна ръка за другия. – Този е твоя.
Размениха си пакетите и сега тя разклати нейния.
- Какво има вътре?
- Не зная. Това е по една програма за насърчаване на празничното настроение и стимулиране на малкия бизнес. Депозираш някаква сума по сметка и „Дядо Коледа“ разбирай добрите елфове от програмата отиват и ти купуват подарък, който ще бъде изненада за теб. Много готино, нали? Все едно пратка от северния полюс и ти не знаеш какво има вътре. Изненада!
- Няма ли да чакаш до полунощ?
- Любопитно ми е. – Той отвори пакета и извади отвътре телескоп. Лицето му леко провисна и като се отпусна на канапето той отвори кутията и застина с протегнати ръце и само гледаше съдържанието й.
- Не ти ли харесва? – Тя седна до него, а той вдигна очи.
- Не, харесва ми. Просто... Точно това исках... Не мога да повярвам как са уцелили... Отвори твоя.
Тя отвори нейния подарък и както беше усмихната като надникна лицето й увисна. Тя извади зелено палто и го вдигна пред себе си.
- Зелено палто... И бяло шалче...
- Да. Харесва ли ти? О, виж в твоята има картичка. Дай да прочетем. „Скъпа Мария, желаем ти тази коледа да ти донесе само красиви мисли“ .
- Не ти ли харесва? Изненада! И аз не знаех какво има вътре. Ако не ти харесва ще го подариш на някой. Стори ми се, че е много готина идеята с тези изненадващи подаръци.
- Някога майките и бащите ни слагаха подаръците под елхата, а ние вярвахме, че един дебел дядо влиза и ги оставя там. Пишехме писма, лепяхме марки, разказвахме на всеослушание какво искаме за коледа.
- Да?
- А сега... Сега... – Тя съвсем се смути.
Седнаха на трапезата и започнаха да се хранят. Тя мълчеше и той мълчеше. Тя правеше някакви странни нервни и напрегнати движения и дъвчеше забързано сякаш закъсняваше за някъде. А той си ровеше в чинията, защото си спомни как седеше в колата пред банката преди няколко дни и се чудеше дали да влезе вътре и да ограби поне няколко от касите. Да направи поне веднъж в живота си нещо лудо и диво. А след това реши, че може би един телескоп е далеч по-добра идея. И накрая взе устройството си и просто плати тези два ваучера за подаръци изненади.
- О, разнообрази ни.
Много необичайна Коледа. Двамата се хранеха мълчаливо. Поне получиха една част от това, което искаха.