Големият проблем за някои хора е, че те подсъзнателно си самовнушават, че стойността им се измерва до параметрите на склонноста им да се съобразяват с условията на играта. Може би това са реалистите. Може би те са прави. Но може би, само може би, ако ценностната система постави въпроси към условията на играта ще се стигне до една по-цветна картина. Няма никакво значение какво системата дефинира като твоя стойност, опитала съм се да го кажа в много разкази, ти винаги стоиш над това с идеите си, с интелектуалният си потенциал да променяш битието. И най-вече с онзи красив основополагащ морал, с който си захранен от дете - всичко онова, което те прави човечен.
Предефиниране и приемане, Хелиана Стоичкова
Много хора чувстват, че са им отнели устоите на досегашното им съществуване. Губейки почва под краката си и потъвайки в самота и черни мисли търсят нова почва, в която да си създадат градинка. Искат да се окопаят там и да се чувстват защитени, защото ако живеят със съзнанието че единственото им притежание на света - собственият им живот - не е защитено те започват да се хвърлят отчаяно към всевъзможни алтернативни разбирания и допускания, които могат да отровят съзнанието. Сред тези разбирания едни от най-отровните са, че някой се интересува от тяхното здраве и благоденствие. Защото историята показва многократно, че това не е така, никога не е било така и никога няма да бъде. Единствената стойност на живота е това, което можеш да извлечеш от него. За преносителя му това е насладата от различните неща, които е възприел за ценни. За външностоящият експлоатирането на един живот е с неограничени възможности и при никои обкстоятелства запазването на този живот не надхвърля полезността от него. И така всеки един трябва да се запита какво имам аз или какво съм аз, което е достатъчно ценно за другите за да искат моето благоденствие. Това са законите на природата. Това е начинът, по който функционира и винаги е функционирал света.